Довършителката
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Вега Джейн #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1630-0
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Довършителката». Краткое содержание книги:
Всичко се променя, когато вижда своя ментор и приятел Куентин Хърмс да бяга в забранената зона на Мочурището, където обитават страшни зверове. Преследван е от членовете на Съвета и от техните безмилостни кучета.
Мистериозното бягство на Куентин подтиква Вега Джейн да потърси отговори на неудобни за Съветавъпроси, а това я отвежда до разкрития за машинации от миналото, които разбиват представите й за света. Родното й място се оказва задушено от интриги и тайни, прикривани зад паравани от лъжи и заблуди.
„Довърщителката” е едно невероятно приключение, изпълнено с опасности, напрежение и неочаквани обрати в духа на шедьоври като „Властелинът на пръстените”, „Хари Потър” и „Игрите на глада”, от които авторът на бестселъри Дейвид Балдачи е черпил вдъхновението си.
Смачках бележката на топче и го лапнах. Докато се мъчех да го преглътна, видях четирима мъжки Уъгове да влизат в офиса на Домитар. По черните им туники личеше, че са членове на Съвета. За щастие, Джурик Кроун не беше сред тях. Той ме бе видял край Мочурището тази сутрин, което в съчетание с факта, че работех рамо до рамо с Куентин, можеше само да ми навлече неприятности.
След около половин час вратата на офиса се отвори отново и аз вдигнах очи, за да видя, че членовете на Съвета вече са петима. Джурик Кроун се бе присъединил към тях и всички до един се взираха към мен. Вцепених се като пронизана от някой от горещите ръжени, с които работеха Ковачите.
Кроун пристъпи напред, последван от останалите. В ръката си държеше предмет, който разпознах веднага, макар да не го бях виждала от много Сесии. Зачудих се как ли е попаднал у него.
– Ето че пак се срещаме, Вега – рече той, обграждайки работната ми маса заедно с колегите си.
– Да, така е. – Мъчех се да звуча спокойно, макар в гърлото ми да бе заседнала буца.
Той протегна предмета към мен.
– Познаваш ли това?
– Беше на дядо ми – кимнах. Това бе пръстен с особен мотив, гравиран отгоре – същия като татуировката, която дядо имаше върху опакото на ръката си. Три куки, свързани помежду си. Нямах представа какво означава, а и той никога не го обсъждаше, поне не с мен. Бях още Младок, когато го сполетя Случката, но помнех всичко, свързано с него. Рядко се срещаха такива Уъгове.
– Имаш ли някакво обяснение как пръстенът на Върджил Алфадир Джейн е попаднал в дома на Куентин Хърмс? – попита търпеливо Кроун.
Поклатих глава. Усещах свиване под лъжичката и ми се щеше дишането ми да не е така учестено.
– Мислех, че се е изгубил още навремето, заедно с него. Знаете, че след Случка от един Уъг не остава нищо.
– Познаваш ли Хърмс? – продължи Кроун все така кротко. – Близки ли сте с него?
– Да, приятел е на семейството ми. И единственият Довършител тук освен мен.
– А защо днес не е на работа?
– Не знам – отвърнах искрено, същевременно преливайки от облекчение, задето съм погълнала бележката на Куентин. – Може да се е наранил или да е болен.
– Нито едното, нито другото. – Той пристъпи по-близо до мен. – Нека говорим без заобикалки, Вега. Ти беше край Мочурището сутринта. Видя, че го преследваме.
– Не знаех, че той е беглецът, а и вие не ми казахте, като ви попитах. – Вдигнах очи към лицето му. – А защо го преследвахте?
– Има закони, Вега, закони, които Куентин Хърмс е престъпил. И затова ще си понесе наказанието. – Кроун ми отправи дълъг, изпитателен поглед. – Ако опита да се свърже с теб, трябва да информираш Съвета незабавно. Не го ли сториш, последствията ще бъдат сурови. Въпросът е сериозен, Вега. Наистина сериозен. – Той направи пауза. – Говоря за Валхал.
Всички присъстващи, в това число и аз, затаиха дъх. Никой Уъг не иска да бъде заключен във Валхал – тази открита клетка пред очите на всички, охранявана от бруталния Нида и неговия свиреп черен Шук. Само споменът за страховитото животно накара сърцето да подскочи в гърдите ми.
– Разчитаме на твоята помощ, Вега – постави ръка върху рамото ми Кроун. – Случаят е такъв, че цяло Горчилище трябва да сплоти усилията си.
После ръката му се плъзна към брадичката ми и взе нещо от там. Той го повъртя между пръстите си. Беше парченце от бележката на Куентин, залепнало за кожата ми. С ужас забелязах, че по него има следи от мастило.
– Явно си се изцапала по време на работа. – Очите му отново се впиха в мен като свредла. – Не забравяй какво ти казах, Вега. Разчитаме на теб. – После се обърна и закрачи към изхода. Останалите го последваха.
Хвърлих поглед към Домитар, чиято сивкава кожа лепнеше от пот.
– Ще слушаш какво ти се говори, или отиваш право във Валхал – рече той и се шмугна в офиса си толкова бързо, че едва не се прекатури на прага.
Върнах се към работата си, очаквайки падането на нощта.
TRES
ХЕКТОР И ХЕЛЪН
Когато прозвуча сирената, оповестяваща края на работния ден в Комините, се преоблякох в овехтелите си дрехи и излязох от фабриката. Изпълваше ме такова нетърпение, че ми идеше да тичам. Щеше ми се да е вече нощ, за да мога да се покатеря на Дървото си, но не можех да сторя нищо, за да ускоря времето.
Пътят до селото не ми отне дълго. Горчилище не се разпростираше нашироко. Бе скупчено като малък, свит юмрук, очакващ да удари нещо. От двете страни на Главната улица, застлана с неравен паваж, се редяха магазини. В тях се продаваха нещата, от които се нуждаеха Уъгмортите – облекло, обувки, основни храни, чаши, чинии. Една аптека предлагаше лековити билки, мехлеми и превързочни материали. Имаше дори място, където можеше да си купиш усещане за щастие, което тук явно беше в недостиг. Бях чувала, че се харчело като топъл хляб. Всички знаехме, че Горчилище е най-доброто място за живеене, на явно ни трябваше малко помощ, за да се убедим.