Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
Изведнъж в помещението отекна ужасен шум от експлозия.
Заряд барут избухна в рова в подножието на кулата, една трета от нея се срина и се понесе лавина от камъни, дърво и прахоляк. Останалата част от изтърбушената кула проскърца, наклони се опасно и накрая се срути. Лепра и Дюрийо успяха като по чудо да се измъкнат навън, преди да бъдат погълнати от гъст облак.
В двора битката продължаваше.
Трима мускетари лежаха в локви кръв, сред десетина трупове на драки. Повечето бяха ранени, така че само няколко души с мантии продължаваха да се сражават, но не отстъпваха нито крачка назад. Встрани от мелето Ла Фарг, Ленкур и Марсиак заедно се бореха с Миниатюриста. Те го предизвикваха, нападаха го отляво и отдясно, принуждаваха го да се върти, отстъпваха, когато той атакуваше, и след това отново тръгваха напред. Бързо разбраха, че не са в състояние да сторят нищо на това могъщо и хитро създание, по чиито люспи остриетата им се плъзгаха. Рапирата шиавоне прониза ръката на Марсиак, а Ленкур непредпазливо се изложи на ноктите на чудовището и те оставиха кървави следи по гърдите му, като разкъсаха дублета и ризата. Колкото до Ла Фарг, заради превръзката на окото си той късно видя юмрука на врага си, който го цапардоса в слепоочието и за момент го замая. Беше само въпрос на време, преди някой от тях тримата да стори още по-сериозна грешка.
И фатална.
Покрити с прах и залитайки, Лепра и Дюрийо се включиха в битката, когато сред мрака прозвуча рог, на известно разстояние от замъка. Тутакси драките прекратиха боя и в строй се приготвиха да напуснат полесражението. Люспестото чудовище се поколеба и с неохота изостави изтощените си противници. След това с три скока се озова върху крепостната стена, за последен път се огледа назад и изчезна в нощта.
В опустошения замък оцелелите се опитваха да осъзнаят какво се беше случило. Скоро си дадоха сметка за реалността и се заеха да помагат на ранените. Оставяйки Дюрийо да се занимава с мускетарите, Лепра се приближи към Остриетата.
— Господи! — възкликна той. — Помислих си, че… Ранени ли сте?
— Нищо сериозно — отговори Ла Фарг.
Двамата други кимнаха с глави, за да го успокоят.
— А Ганиер? — изплашено запита Марсиак.
— Мъртъв е… Какво се случи?
Все още не можейки да повярва, Лепра се обърна и огледа двора, превърнал се в бойно поле, и останките от срутената кула.
— Черният нокът — рече Ла Фарг. — Очевидно са готови на всичко, за да не бъде предаден Ганиер на папата.
Лепра кимна, мислейки си, че Черният нокът доста се потруди, но третият опит да бъде убит Ганиер се оказа успешен.
— Не зная, капитане — обади се Ленкур. — Драките съумяха, без никой да ги види, да взривят кулата. Защо атакуваха, вместо да се задоволят с експлозията, която да убие Ганиер? Защо беше необходим този щурм? Защо рискуваха и дадоха ненужни жертви?
Ла Фарг дълго и мълчаливо се взира в Ленкур.
След това изруга и изтича към новото крило на замъка, там, където се беше настанила Италианката.
— Какво? — възкликна Марсиак и хукна след Ленкур и Лепра, които последваха капитана.
— Отвличане! — обясни мускетарят. — Кърваво отвличане!
Ренесансовият павилион бе потънал в тишина, която предвещаваше нещо лошо.
Намериха лакея на Валерио Личини да се валя по гръб в локва кръв в началото на стълбата.
— Мъртъв е — рече Лепра, след като го обърна.
Нещастникът беше заклан.
Окървавен и с рапира в ръка, Личини лежеше по-високо, на последното стъпало преди първия етаж.
— Този е жив — обяви Ленкур, след като се наведе над него.
Започнаха да викат, бързо претърсиха стаите и намериха двете селянки скрити в някакво килерче, но Италианката беше изчезнала.
Имаше много прозорци от тази страна на замъка Марьой. Един от тях беше широко отворен — близо до него видяха малка обърната масичка и дамска обувка, а тапицерията беше разкъсана.
— По дяволите! — изруга Ла Фарг и удари с юмрук по масата.
2.
Един ден беше достатъчен, за да научи кардинал Ришельо за нападението над замъка Марьой и за ужасяващата равносметка от случилото се. След два дни Ла Фарг, Ленкур и Марсиак се върнаха в Париж и веднага след това капитанът на Остриетата беше призован да се яви в Кардиналския дворец. Сутринта лично Рошфор го въведе във вестибюла, където Ришельо го чакаше, облечен за езда. Кардиналът се беше възползвал от обстоятелството, че кралят ловува в Сен Жермен, за да поеме незабавно към столицата. На четирийсет и осем години, Арман Жан дю Плеси, кардинал Ришельо, си оставаше съвършен кавалер, независимо от крехкото си здраве. Ботушите му бяха прашни и държеше тънък бич в ръцете си в ръкавици.