Краят на дъгата [bg]

— Да. — Робърт прокара пръст по лишеите.

— Университетската администрация се изхитри. Обърнаха се към вярващите кръгове и ги окуражиха да инсталират екипировка за реално усещане. Нещата са впечатляващи и без визуалните приставки.

Слязоха на петия етаж. Вратата беше от масивно дърво и леко проблясваше. Ривера хвана месинговата дръжка и бавно я отвори. Светлината отвътре беше лилава и варираше от приглушена до болезнено ярка. Чуваше се и пукане на прескачащи искри. Ривера извъртя глава и каза нещо неразбрано. Светлината стана по-мека и звуците затихнаха.

— Всичко е наред — каза библиотекарят. — Влизайте.

Робърт прекрачи през прага и се огледа. Това не беше петият етаж на библиотека „Гейсел“. Книгите тук бяха огромни и лежаха на дървени рафтове, които се издигаха нагоре и нагоре. Робърт вдигна глава. Гледката приличаше на гигантските гори по старите графики. Рафтовете се простираха във всички посоки.

„Уха!“ Робърт се спъна и залитна, но Томи го подпря.

— Готино, а? — каза Паркър. — Почти ми се иска и аз да нося.

— Да. — Робърт се подпря на един рафт. Дървото изглеждаше истинско и солидно. Той погледна пътеката между редовете. Тя криволичеше и не свършваше там, където предполагаемо трябваше да се намира стената. Вместо това на мястото на прозорците имаше наклонени дървени стъпала. От онзи тип архитектура, който се използваше в антикварните книжарници. След стъпалата самите рафтове бяха наклонени, сякаш гравитацията си правеше шега.

— Какво е всичко това?

Всички мълчаха. Робърт забеляза, че всички носят тъмни брони. По доспехите на Ривера имаше някакви натруфени символи, макар че подозрително напомняха на метални тениска и шорти.

— Не се ли сещаш? Вие тримата сте рицари, а аз съм пазител на библиотеката. Това е от поредицата „Опасно знание“ на Иржи Хачек.

— Не си ги чел, нали, Робърт? — обади се Блънт.

Робърт смътно си спомняше Хачек от времето, преди да се разболее.

— Чета само важните работи.

Продължиха бавно по тесния проход. Разклоненията водеха не само наляво и надясно, а нагоре и надолу. Отнякъде долиташе звук, наподобяващ змийско съскане. Тук-там се виждаха рицари, наведени над маси, отрупани с пергаменти и книги. Робърт спря и погледна отблизо. Думите бяха на английски, но с някакъв разкривен готически шрифт. Книгата беше някакъв учебник по икономика. Една от читателките, млада жена с гъсти вежди, погледна посетителите и вдигна ръка. От рафтовете се чу шумолене и един огромен том с кожена подвързия се понесе надолу. Робърт отскочи и почти се блъсна в Томи, но падащата книга спря до студентката и страниците й се отвориха сами.

— Ясно. Това са цифровите копия на унищожените книги. — Първичната обработка — каза Блънт. — Копелетата от модерната администрация се изхитриха с тази пропаганда. Сега всички смятат, че тук е много приятно. А следващата седмица ще унищожат и шестия етаж.