![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
— Всъщност — намеси се Ривера — това е донякъде вярно. Хартията ще се запази по-дълго в течен азот, отколкото на тези рафтове.
Уини махна с ръка.
— Важното е, че книгите са унищожени и Хуертас ще продължи да унищожава библиотеки, ако не го спрем. Планът ни е… — Той се огледа, беше наясно, че нагазва в дълбокото. — Планът ни е да проникнем в хранилището през тунелите. Томи има идея как да направим останките безполезни.
— Какво? Ще протестираме срещу унищожаването на библиотеката, като дозатрием каквото е останало?
— Само временно! — каза Томи. — Намерих невероятно аерозолно лепило. Ако напръскаме парчетата, те ще се превърнат в една огромна буца. А след няколко месеца лепилото ще се изпари.
Ривера кимна.
— Така че няма да влошаваме нещата. Нямаше да участвам, ако смятах, че ще навредим на книгите. Идеята на Хуертас е ненужно брутална. Може би, ако го забавим достатъчно, конкурентите му ще го застигнат и унищожаването на библиотеки ще престане. — Сега на тениската му пишеше „Асоциация на американските библиотеки“.
Робърт се облегна и се престори, че мисли.
— Значи казваш, че китайците ще разкъсат Британската библиотека?
— Да. Освен това ще унищожат и музея. Но Европейският съюз си търси причина да ги спре. Ако злепоставим Хуертас, може би…
— Ясно. — Робърт избягна погледа на Блънт. Уини вече беше достатъчно подозрителен. — Планът изглежда малко налудничав… но след като няма по-добър, ще участвам.
Томи се усмихна широко.
Робърт се обърна към Уинстън Блънт.
— Сега въпросът е — за какво съм ви нужен?
— Допълнителен чифт ръце. Дребни задачи…
Томи направи гримаса.
— В действителност въобще не си мечтаехме за нещо такова, преди да се появиш.
— Аз? Защо?
— Ами помисли за какво говорихме: да проникнем през тунелите в една от най-охраняваните лаборатории на света. Знам, че мога да ни вкарам. Но да го направя, без да ни засекат? В никакъв случай. Това работи само в сериалите като „Стар Трек“, където вентилационната система съществува само заради тъпите сценарии. Това е реалният свят — и тук охраната също знае за тези тунели.
— Това все пак не изяснява защо съм ви нужен.
— Ще стигна и дотам! След като протестните ни тактики не успяха, започнах малко търсене. Новинарски сайтове, чат, търсачки — използвах всичко. Освен това трябваше да внимавам, да не привлека вниманието на федералните. Това ме забави допълнително, но в крайна сметка вече имам добра представа за охраната на лабораторията. Общо взето е типична за обект от значение за националната сигурност. Сериозни мерки, но малко тромави. Системата е почти автоматизирана и до нея имат достъп доста офицери от службите. Познай кой от живеещите наблизо се оказа в списъка?
— Синът ми?
— Неточно. Снаха ти.
— Глупости. Тя е някакъв експерт по Азия. — „Когато не се държи като откачена.“ След това си спомни за Мистериозния странник. — Това са глупости.
— А ти откога стана такъв експерт по сигурността?
„Трябва да си мълча. Нещата тръгват в добра посока.“
Подобна информация не се намира в Гугъл.
Томи поклати глава и го погледна тъжно.
— Светът се промени, Робърт. Днес получавам отговори по начини, които преди двадесет години не съществуваха. Стотици хиляди хора участваха в търсенето ми, всеки помагаше с малко късче информация. Най-големият риск е резултатите да са фалшиви. В днешно време царува дезинформация. Освен това съществуват фантазьорски групи, които искат да изкривят света около поредната модна игра. Но не мисля, че в този случай сме заблудени. Твърде много независими източници потвърждават тази информация.
— Тъй ли? — Робърт всъщност беше впечатлен. Може би Странникът наистина можеше да изпълни сделката.
Поговориха още половин час, но без да споменават нищо конкретно за това, което очакват от Робърт. Томи имаше още няколко задачи за тях: трябваха им университетски пароли и фалшиви гласове. Входовете към тунелите бяха бетонирани и проникването щеше да е трудно. Освен това имаше и проблем с аерозолното лепило.
— Ами лепилото все още не съществува. Но почти са го изобретили. — Оказа се, че Томи е попаднал на концепцията в един форум за декоративни растения. В момента Японското общество на декоративните градинари работеше с някакви аржентински биолози върху тази технология. Продуктът трябваше да бъде представен след две седмици на изложението в Токио. Някъде по същото време Томи очакваше да му бъде изпратен един литър. — Ето, това е да си хакер в днешно време.