Търсенето на Светия Граал [bg]

— Сеньор — рекъл тогава Ланселот, — кой беше този, с когото ти разговаря толкова дълго? Така и не можах да видя тялото му, но много добре чувах неговия глас. Стори ми се достатъчно противен, за да изплаши всяко човешко същество, което го чуе.

— Сеньор — отвърнал му монахът, — всеки смъртен човек трябва наистина да се бои от него, защото няма на света същество, от което би трябвало да се страхуваме повече. Именно той дава на хората такива съвети, че да намерят и духовната, и телесната си погибел.

Ланселот вече бил убеден, че е разбрал за кого става дума. От своя страна монахът го помолил да остане при него, за да извършат всенощно бдение над тези свети мощи и заедно да погребат тялото на следващия ден. Ланселот му отвърнал, че на драго сърце ще изпълни молбата му и че е много щастлив, задето Бог го бил довел до това място, където можел да изпълни дълга си към тялото на един толкова добродетелен мъж. Затова съблякъл доспехите си, оставил ги в параклиса и не пропуснал да свали седлото и юздите на коня си. Сетне се върнал при божия човек, за да му бъде дружина. Щом се събрали, монахът започнал да го разпитва:

— Сеньор рицарю, не си ли ти Ланселот от Лак?

Последният отговорил утвърдително.

— А какво си се заел да търсиш, въоръжен от главата до петите?

— Сеньор, впуснал съм се заедно с моите съратници в премеждието по Търсенето на Светия Граал.

— Можеш да го търсиш, колкото ти душа иска, но да го намериш, нямаш никаква надежда. Мисля си, че дори Граалът да се появи пред теб, ти ще го видиш толкова, колкото един слепец ще види острието на меч, насочено към очите му. И все пак! Мнозина хора са потъвали задълго в мрака и сенките на греха, ала после Господ Бог ги е възвръщал към истинската светлина, щом е усетел, че сърцата им са готови за това. Той не закъснява да се притече на помощ на всеки грешник в мига, в който го види, че се е обърнал към Него и в сърцето, и в помислите, и в добрите си дела. Стане ли така, Той веднага идва да го посети. И ако последният е пречистил и подготвил своя дом така, както всеки грешник би трябвало да го стори, Той слиза и пребивава в него. Тогава грешникът няма защо да се бои, че Господ ще си отиде, стига самият той да не Го прогони оттам. Ала ако покани друг, враждебен Нему гостенин, Той си тръгва, тъй като не може да пребивава в дом, където е добре дошъл намиращият се във вечна война с Него.

Ланселоте, посочих ти този пример заради живота в грях, който водиш от доста дълго време, което ще рече — откакто получи рицарско звание. Преди това — точно обратното — по някакъв природен дар ти така бе побрал в себе си всички добродетели, че аз не можех да посоча друг младеж, който би могъл да се мери с теб. На първо място, ти бе скътал в себе си девствеността по някакъв съвършено естествен начин и поради това нито за миг не я бе изложил на опасност — нито в помислите, нито в постъпките си. Не я бе накърнил дори наум, защото неведнъж, когато мисълта ти се насочваше към погубващите девствеността плътски наслади, ти плюеше от отвращение и казваше, че никога няма да паднеш дотам, а твърдеше, че няма по-важна рицарска добродетел от тази да бъдеш девствен, да избягваш сладострастието и да предпазваш тялото си от омърсяване. В добавка към това върховно достойнство ти притежаваше смирение, вървеше по своя път кротко и мирно, със сведена глава. И смирението ти не бе това на някой фарисей, който обича да се моли по следния начин в храма: