Градината на Рама [bg]
- Автор: Ли Джентри, Кларк Артур Чарльз
- Серия: Рама (bg) #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 954-17-00
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:
— От тази група кораби остава само РАМА — рече Орелът. — Гигантското колело, което беше първо на опашката, докато чакахте край Междинната станция, замина преди четири месеца. Изискваше минимално преустройство.
Ричард понечи да попита нещо, но се въздържа. По време на полета от Пресечната точка насам беше проумял, че Орелът на практика доброволно им предоставя цялата информация, която му е разрешено да поднесе.
— Рама се оказа едно предизвикателство — продължи Орелът. — И все още не сме сигурни кога точно ще бъдем готови.
Совалката приближи десния купол на Хангара. Ако той можеше да се сравни с циферблат на часовник, на мястото, където щеше да се намира петият час, започнаха да проблясват светлини. При по-внимателно вглеждане Ричард и Никол забелязаха, че са се отворили няколко малки вратички.
— Налага се да облечете костюмите — каза Орелът. — Щеше да бъде голям подвиг на техниката, ако това огромно място можеше да се конструира така, че атмосферата в него да се променя според обстоятелствата.
Никол и Ричард се облякоха, докато совалката паркира край една Стоянка, много наподобяваща онази в техния транспортен център.
— Чувате ли ме добре? — запита Орелът, изпробвайки системата за свръзка.
— Роджър — отвърна Ричард в своя шлемофон. С Никол се спогледаха и се разсмяха, припомняйки си дните, когато бяха космонавти на „Нютон“.
Орелът ги поведе по дълъг и широк коридор. В края му завиха надясно, минаха през една врата и излязоха на просторна тераса, разположена на десет километра над пода на завода и надхвърляща по размери човешкото въображение. Когато надникна в огромната бездна, Никол почувства коленете си да омекват. Независимо от безтегловността, вълни на световъртеж заляха и нея, и Ричард. Двамата се отдръпнаха едновременно, втренчиха се един в друг и се опитаха да асимилират това, което току-що бяха видели.
— Внушителна гледка — това беше коментарът на Орела.
Колко невероятно скромно казано — помисли си Никол. Много бавно отново сведе поглед към вдъхващия страхопочитание спектакъл. Този път стискаше парапета с две ръце, за да не изгуби равновесие.
Заводът под тях бе побрал целия Северен полуцилиндър на Рама — от входния пристан, където бяха акостирали с „Нютон“ и откъдето бяха влезли, до Централната равнина край бреговете на Цилиндричното море. Вече нямаше море и нямаше рамиански град Ню Йорк, но за сметка на това там можеше да се види автентично имение, толкова истинско, колкото ако се намираше в Род Айлънд, Америка.
Кратерът и падината в северната част на Рама бяха все още там, съвършено недокоснати, включително и външната обвивка. Както бяха застанали на терасата, Ричард и Никол виждаха тези сегменти от Рама вдясно, почти зад себе си. Пред тях на перилата бяха окачени дузина телескопи, всеки един с различна степен на увеличение. Оттам тримата можаха да видят вертикалните и наклонени стълбища, наподобяващи трите пръчки на чадър, които се спускаха (или изкачваха) на тридесет хиляди стъпки към Централната равнина на Рама.
Останалата част от Северния полуцилиндър беше разрязана. Лежеше под тях оголена. Частите й не бяха пряко свързани с падината или една с друга, но все пак бяха разположени в съседни сектори, подредени по права линия. Всяка част беше с площ приблизително шест-осем квадратни километра, а поради извивката ръбовете й се издигаха значително над пода.
— Това разположение улеснява първоначалните работи — обясни Орелът. — Влизането и излизането с всички съоръжения ще е прекалено трудно, ако затворим цилиндъра.
С помощта на телескопите Ричард и Никол видяха, че в две от зоните на Централната равнина кипи активна дейност. Не можеха да изброят роботите, които се придвижваха насам-натам по пода на завода под тях. Нито пък в много от случаите можеха да определят какво се върши. Това беше машиностроене в мащаби, за които хората не бяха и сънували.
— Доведох ви най-напред тук, за да добиете обща представа — рече Орелът. — По-късно ще слезем долу и ще можете да видите повече подробности.
Ричард и Никол го зяпаха онемели. Орелът се разсмя и продължи.
— Ако се вгледате внимателно и съпоставите нещата, ще забележите, че два обширни района от Централната равнина — този до Цилиндричното море и другият, до края на стълбищата, — са напълно оголени. Точно това са местата, където се извършва ново строителство. Между тези два района Рама изглежда абсолютно същата, каквато я оставихте. Разполагаме с общи технически насоки и променяме само онези райони, които ще бъдат използвани по време на следващите мисии.