Уморените коне ги убиват, нали? [bg]
- Автор: Маккой Хорас
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-500-7
- Переводчик: София Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Уморените коне ги убиват, нали? [bg]». Краткое содержание книги:
В нашия свят на риалити телевизии и мимолетна слава този рязък, настойчив роман е по-уместен от всякога. Гардиън
— Нямам такива познати, Мейсън може да има.
— Да, но него не можем да го попитаме, не е за неговите уши. Ти не ми ли каза, че веднъж си карал с колата Нелсън Хлапака, за да му зашият веждата?
— Не съм го карал при адвокат. Водих го на лекар. При доктор Грийн. Той не е адвокат.
— А къде живее?
— На другия край на града.
— Какъв му е адресът?
— Не го знам.
— А къщата помниш ли?
— Мисля, че я помня. Защо?
— Отиваме там.
— Той не е адвокат. Лекар е.
— И все пак имам идея.
Лицето му помръкна, той повдигна леко глава и носът му се набръчка. Не започна да души като куче, но беше готов да го направи.
— Какво има? — попитах. — Трябва ли да започна да се притеснявам, че сега ти ще изпаднеш в паника?
— Доктор Грийн ще те издаде на минутата. И познатите му ще са като него, ще те издадат на минутата. Той е побъркан.
— Но не е издал Нелсън Хлапака. Хлапака не го е смятал за толкова побъркан. Хлапакът му е имал доверие.
— То беше по-различно.
— Кое му беше по-различното?
— Ами…
— Не го увъртай, дявол да те вземе, казвай. Страхувал се е да издаде Хлапака, това ли имаш предвид? Хлапакът беше едра риба, това ли ми намекваш?
— Искам да кажа, че Хлапака имаше много пари — каза той, увъртайки. — Това искам да кажа. Имаше много пари.
— В скоро време и ние ще имаме много пари.
— Не искам да споря с теб, но едно ще ти повторя — рече той с категоричен тон. — Доктор Грийн е побъркан. Смахнат. Нямам му доверие, нямам доверие и на неговите познати. И няма да ти позволя да му се довериш.
— Моля те, Джинкс. Достатъчно обиди бяха отправени към моята интелигентност за един ден. Мислиш ли, че ще проявя такава глупост и ще се опитам да разиграя картите, които са ни се паднали, ако не мога да извадя асо накрая. На доктор Грийн няма да се доверя прекалено много. Има само едно човешко същество, на което имам истинско доверие, единственият честен човек на лицето на земята — брат ми. Ще му изпратя един презапис в Ню Йорк и ще го предупредя, че не бива да го отваря, докато не му кажа. Това е застраховката, от която имам нужда. Но в същото време ни трябва някой тук в този град, който да познава положението, пък ако ще да е смахнат.
— Местният ти брат знае ли с какво се занимаваш?
— За това се погрижих много отдавна. Ралф Котър не е истинското ми име.
— Как е истинското ти име?
Изсмях се.
— Направо ще умреш, като научиш.
VIII
От двете страни на пътя имаше стълбове за уличното осветление, но лампите не бяха запалени и в лъчистото сияние на месечината преди пълнолуние всички спретнати къщурки между двете пресечки, нашарени от ослепителното жълто на квадратите и правоъгълниците на прозорците, бяха подредени като в кукленско градче, а по дължината на улицата бяха паркирани коли като уголемени детски автомобилиста. Къщата, която търсехме, беше по средата между двете пресечки — едноетажна, като вила. Не беше трудно да я намерим; просто нямаше начин да я пропуснем. Двете предни стаи, между които оставаше входната врата, бяха осветени, но на прозорците имаше транспаранти, а на поддържаната морава близо до тротоара се издигаше дървена табела с извита над нея лампа.
— Нали ти казах, че е побъркан? — обади се Джинкс.
— Сигурен ли си, че къщата е точно тази?
— Абсолютно. Тази е. Името му е изписано. Доктор Грийн. Но предния път нямаше никаква табела. Това е ново.
По извитата, покрита с тухли алея стигнахме до стълбището, а оттам до сводестия вход. Едва тогава през дискретно насложените ребра на дългите щори видяхме пълна с хора стая. Имаше и мъже, и жени, но нищо повече не можеше да се различи, седяха скупчени с гръб към нас и едва сега долових монотонен глас, който бълваше поток от непонятни думи.
Джинкс погледна към мен.
— Тук е пълно с хора — прошепна той.
— В това няма нищо лошо.
— Не ми харесва…