Уморените коне ги убиват, нали? [bg]

Джинкс застана между нас, поклащайки глава.

— Така доникъде няма да стигнем — повтори той.

— Как така няма да стигнем доникъде — заобиколи го тя. — Ще стигнем право в моргата, при това много бързо.

Не можах да се въздържа:

— Кой се уплаши сега? Кой намокри гащите? И при това ти си човекът, който претендира да бъде мозъкът на всички ни. Жена с такава нестабилна психика като теб да бъде мозъкът на всички ни. Ти изпадаш ту в едната крайност, ту в другата, ту в едната, ту в другата — нестихващи приливи и отливи на страх и паника… Ами да, ако искаме да се намерим в моргата, достатъчно е да те оставим ти да мислиш вместо нас…

— Нямаше нищо против моя начин на мислене, когато ставаше въпрос да те измъкна от онази смрадлива затворническа ферма — тросна ми се тя, вече доста ядосана.

— Първо на първо, не мен искаше да измъкнеш, а брат си. Заради теб го убиха. Защото беше много добре обмислено.

Тя се приближи на една ръка разстояние. Очите й горяха, по лицето й се четеше гняв.

— Я, слушайте… — намеси се Джинкс и сложи длан на рамото й.

Тя се дръпна рязко и се освободи от ръката му.

— Ти слушай. Този кучи син е побъркан. С всичкия ви висш интелект. С членството си във „Фи Бета Капа“. С университетската си диплома. С всичко това може да има основание да ни гледа отвисоко, но нищо не му дава правото да рискува живота на всички ни с маниакалните си идеи. И ако ги възприемем, по дяволите, пада ни се да ни убият…

— Маниакални идеи ли? За какво говориш? За записа ли?

— Да, точно за него говоря…

— В това няма нищо маниакално. Има ли нещо маниакално в тази работа? — попитах Джинкс.

— Вложил съм хиляда и осемстотин долара, нали?

— В това няма нищо маниакално — повторих на Холидей. — Дори не е оригинално. Дори не е изкусно. Не може и да се говори за блестяща интелигентност. Не си подбираш думите. Първо трябва да бъде оригинално, после да бъде изкусно, после да бъде много интелигентно и едва тогава може би ще се доближи до най-елементарните прояви на една мания. Тук няма нито един от тези белези. Всъщност то е евтино, конвенционално и мелодраматично.

— И тази твоя фалшива скромност. Кого си мислиш, че заблуждаваш?

— Нали не си мислиш наистина, че се гордея с тази идея?

— Глупости.

— Не само че не изпитвам гордост — процедих тихо и положих усилие да проличи в гласа ми колко съм ядосан, — срамувам се от нея. Това не е големият удар — а може би класическият термин звучи претенциозно по отношение на нашия случай — който би ми доставил удоволствие. За да задоволи моето колосално его, един триумф трябва да се отличава с пищна, завършена и удовлетворителна нюансировка, която да съдържа както интелектуални, така и физически компоненти. Това беше просто въпрос на целесъобразност: пикливо материално постиженийце. Чувствам се истински унизен, че имам нещо общо с него. Но е много лесно и удобно и не биваше да го изпускаме.