Уморените коне ги убиват, нали? [bg]

От почуда вперих поглед в нея. „Такава ли ще е вечно съдбата ми?“ — зададох си пак същия въпрос.

— Обясни й го ти — обърнах се към Джинкс. — За бога, обясни й.

— Плочата, която ще чуе, ще бъде копие. Ще направим два презаписа.

— Мислех, че си разбрала — можем да постъпим по един-единствен начин. С каква цел купихме фонографа? Да си пускаме фугите на Бах ли? Ще вземем плочата, която току-що прослуша, ще я поставим на фонографа, ще го включим, после ще сложим микрофона наблизо и ще я презапишем, а после ще повторим процедурата още веднъж…

— Хайде, спри вече да й натякваш… — прекъсна ме Джинкс.

— Досега трябваше да е научила тези неща. Това е школа за напреднали, а не детска градина.

Холидей ме прониза с поглед — в очите й гореше жлъч. После бавно и целенасочено постави цигарата си върху възглавничката на десния си палец и сви показалец зад нея, повдигна ръка на равнището на лицето ми, изпъна сухожилия и се приготви да перне угарката. Нито един мускул по мен не трепна, само я гледах. Мислех си: Ако метнеш тази цигара, ще те убия, кълна се, ще те убия, бавно ще те убивам с цялото Елдорадо, Сибола, Кохинор, с всичко…

— Свари ни по едно кафе, Холидей — кротко я помоли Джинкс.

Тя се поколеба за миг, сложи цигарата в устата си и излезе. Джинкс ме попита:

— Не е ли време да започнем с презаписите?

— Май е време.

Джинкс се пъхна в дрешника, взе уредбата за запис от стола и я нагласи върху скрина в спалнята.

— Не биваше да й натякваш толкова — упрекна ме той.

— Тя не биваше да се държи като глупачка.

Той грабна фонографа, пренесе го в дрешника, остави го на стола и излезе.

— Не можем всички да членуваме във „Фи Бета Капа“.

— Нямах предвид теб. Не си ме разбрал правилно.

— Аз пък имам предвид себе си. Мога ли да задам един въпрос, без да излезе, че се държа като глупак?

— Недей да говориш дивотии, Джинкс…

— Защо каза на Уебър, че не знаеш кога ще можеш да се свържеш с мен?

— Трябваше да спечеля време, за да изпратя копия от записа на подходящи хора, ето затова. Не ми се иска да блъфирам, когато кучият му син ще го е прослушал, и му кажа, че някои подходящи хора съхраняват копие от него, така че да не се опитва да играе нечестно с мен. Искам да го заявя с убедителност. И той да повярва в това, което му казвам.

— Как ще откриеш тези подходящи хора?

— Затова шикалкавих. Трябва да ги намерим. Мислех, че ти ще можеш да помогнеш. Имаш връзки в този град. Все трябва да познаваш някого. Не си ли имал работа с адвокат? Това ни трябва — адвокат. Много добър адвокат.