Звънтящите кедри на Русия

— Тогава какво е вярата? В какво трябва да се изразява?

— В начина на живот, в светогледа, в осъзнаването смисъла и предназначението на нашето съществнуване и в съответното ни поведение и отношение към всичко, което ни заобикаля; в чистите помисли.

— Значи, гола вяра не е достатъчна?

— Представи си една армия. Всички войници до един вярват на своя пълководец, но не тръгват в бой. Те тъй силно му вярват, че си мислят, че той сам може да победи. И така, те си седят и гледат как техния пълководец върви сам срещу грамадата на противника и му викат в изстъпление: «Давай, давай! Ние вярваме в теб абсолютно.»

— Ама и ти даде един пример: Та това е пълен абсурд!

— Да, но този абсурд е ежедневие на почти вкички хора.

— Ти ми дай пример от конкретния, реалния живот, а не някакъв измислен.

— Добре. Има един град в Русия, който се казва Геленджик. Неговото предназначение е да си отдъхнат хората от суетата, да се замислят, да се докоснат до светините. В околностите на този град и в него самия има много и най-различни светини. Тяхното значиние е по-голямо от тези в Йрусалим и даже от египетските пирамиди. Този град би могъл да бъде един от най-богатите градове в света — по-богат от Йрусалим и Рим. Но той умира, въпреки че е курортен. Неговите къщи и хотели пустеят и се рушат. Материалистичното съзнание на местните управници им пречи да видят ценностите, които могат да го възродят. Разказвайки за него, те говорят само за морето, за изкуствените начини на лечение и за това, че в хотелските стаи имало нощни шкафчета и хладилници. За светините — пълно мълчание. Самите те не знаят почти нищо за тях и не искат да знаят — лансират съвсем други неща. В този град има много хора, които твърдят че са вярващи — от различни вероизповедания. Някои от тях активно проповядват своята вяра. Но каква тя? Със своето отношение към околния свят те са нарушили и нарушават даже самите заповеди от книгите, които четат. В Бибилята например се казва «Възлюби ближния като себе си.» Но за да обикнем ближния си, ние трябва да го познаваме. Не можеш да обичаш пълноценно някой, когото не познаваш. Те се мислят за вярващи, но не познават своите ближни — предците си, които са живяли на тази свята земя и са им оставили в наследство неизчерпаемо съкровище — велики светини. Пренесли са през хилядолетията поривите на мъдростта и светлината на душата си. Мнозина наричат себе си «вярващи», а се слепи за светините у себе си — светините, завещани им от техните прародители, за да им помагат.

— И какви светини има в този град?

— Разбираш ли, Владимире, близко до град Геленджик расте същият ливански кедър, за който тъй много се споменава в Библията! И това живо, пряко творение на Бога, за което е говорено тъй много още преди появята на Христа на Земята, се намира съвсем близко до този град. Този кедър е само стогодишен — той е още юноша, но е вече красив и силен. Израсъл е там, понеже е бил посаден от един достоен човек. Има такъв писател — Короленко. Тъй като известно време са го почитали, около кедъра някога направили ограда. Но сега и къщата, където е живял този човек се разрушава, и на дървото не обръщат никакво внимание.