Звънтящите кедри на Русия
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: 954-90765-6-3
- Переводчик: Боряна Лаловска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Звънтящите кедри на Русия». Краткое содержание книги:
— Чудесно. Излиза достоверно. Значи, той може да открие много тайни на хората. Покажи ми Звънтящия кедър, които може да се нареже. Аз ще го извозя в някой град, където ще бъде удобно да идват всички, желаещи да се докоснат до него, от целия свят.
— Къде ще намериш на Земята такъв град, в който хората няма поругаят тази светиня и ще осигурят охрана и достъп на всички желаещи?
— Ще се опитам да намеря. Ти защо реши, че това е трудно да се направи?
— Съзнанието на днешните хора е много сковано от програмите на технократичния свят. Те почват да приличат на биороботи.
— Какви биороботи?
— Ами това е същността на технотронното общество: човек изобретява какви ли не механизми и обществени постулати, уж за облекчаване на живота, но това «облекчение» излиза илюзорно. И в един момент човек сам става робот на технократския свят. На него перманентно не му стига време поразсъждава над смисъла на битието, да изслуша другия; а и над собствената си съдба въобще не му идва наум да се замисли. Той е един програмиран робот. Ето и ти сега: гледаш с очите си, слушаш с ушите си, а ти е трудно да повярваш…
— Анастасия, при мене положението е друго. Аз не мога да се нарека силно вярващ, но общо взето вярвам. За съжаление не така, както мнозина други. У нас сега има мнага истински вярващи хора. Мнозина четат Ббиблията — те веднага ще разберат всичко, като видят колко е говорено в Библията за кедъра; ще повярват и ще се отнесат към твоето парченце кедър много по-сериозно.
— Вярванията, Владимире, биват най-различна. Често човек държи в ръка Корана, Библията и какви ли не още разни книги за мъдростта Първоизточника. Твърди, че вярва, даже се опитва да учи и другите, но в действителност той търгува с Бога: «Виждаш, аз вярвам в Тебе. Имай го предвид, в случай на нужда»:
— Тогава какво е вярата? В какво трябва да се изразява?
— В начина на живот, в светогледа, в осъзнаването смисъла и предназначението на нашето съществнуване и в съответното ни поведение и отношение към всичко, което ни заобикаля; в чистите помисли.
— Значи, гола вяра не е достатъчна?
— Представи си една армия. Всички войници до един вярват на своя пълководец, но не тръгват в бой. Те тъй силно му вярват, че си мислят, че той сам може да победи. И така, те си седят и гледат как техния пълководец върви сам срещу грамадата на противника и му викат в изстъпление: «Давай, давай! Ние вярваме в теб абсолютно.»
— Ама и ти даде един пример: Та това е пълен абсурд!
— Да, но този абсурд е ежедневие на почти вкички хора.
— Ти ми дай пример от конкретния, реалния живот, а не някакъв измислен.
— Добре. Има един град в Русия, който се казва Геленджик. Неговото предназначение е да си отдъхнат хората от суетата, да се замислят, да се докоснат до светините. В околностите на този град и в него самия има много и най-различни светини. Тяхното значиние е по-голямо от тези в Йрусалим и даже от египетските пирамиди. Този град би могъл да бъде един от най-богатите градове в света — по-богат от Йрусалим и Рим. Но той умира, въпреки че е курортен. Неговите къщи и хотели пустеят и се рушат. Материалистичното съзнание на местните управници им пречи да видят ценностите, които могат да го възродят. Разказвайки за него, те говорят само за морето, за изкуствените начини на лечение и за това, че в хотелските стаи имало нощни шкафчета и хладилници. За светините — пълно мълчание. Самите те не знаят почти нищо за тях и не искат да знаят — лансират съвсем други неща. В този град има много хора, които твърдят че са вярващи — от различни вероизповедания. Някои от тях активно проповядват своята вяра. Но каква тя? Със своето отношение към околния свят те са нарушили и нарушават даже самите заповеди от книгите, които четат. В Бибилята например се казва «Възлюби ближния като себе си.» Но за да обикнем ближния си, ние трябва да го познаваме. Не можеш да обичаш пълноценно някой, когото не познаваш. Те се мислят за вярващи, но не познават своите ближни — предците си, които са живяли на тази свята земя и са им оставили в наследство неизчерпаемо съкровище — велики светини. Пренесли са през хилядолетията поривите на мъдростта и светлината на душата си. Мнозина наричат себе си «вярващи», а се слепи за светините у себе си — светините, завещани им от техните прародители, за да им помагат.
— И какви светини има в този град?
— Разбираш ли, Владимире, близко до град Геленджик расте същият ливански кедър, за който тъй много се споменава в Библията! И това живо, пряко творение на Бога, за което е говорено тъй много още преди появята на Христа на Земята, се намира съвсем близко до този град. Този кедър е само стогодишен — той е още юноша, но е вече красив и силен. Израсъл е там, понеже е бил посаден от един достоен човек. Има такъв писател — Короленко. Тъй като известно време са го почитали, около кедъра някога направили ограда. Но сега и къщата, където е живял този човек се разрушава, и на дървото не обръщат никакво внимание.