Чисто удоволствие

— Лорд Грейстоук, необикновено рано е — оплака се той. — Лорд и лейди Фенуик са в провинцията, а лорд Спенсър спи. Ще му кажа за вашето посещение, като стане.

Джак отмести стъписания мъж

— Кажи на Спенс, че искам да го видя незабавно. Много е спешно. Ще чакам в кабинета му.

Като не виждаше никакъв начин да убеди решителния Джак да дойде в по-разумно време, икономът се примири и изрече с достойнство:

— Много добре, милорд, ще кажа на лорд Спенсър, че сте тук.

Джак се полута, докато намери кабинета, и се изтегна в едно кресло. Не пропусна да се пошегува с мързеливия навик на Спенс да спи до обяд, че и по-късно.

— По-добре стана така, Джак — каза Спенс, като влезе и затегна колана на халата си. — Ти кога се върна? Знам, сигурно си бесен от слуховете, които се носят за Мойра Проклетият Мейхю! Ако не се бе върнал от чужбина и не я беше видял във Воксхол, нашата малка пакост щеше да успее. Мойра трябваше да ни каже за него.

— Едва вчера се върнах. Ти знаеше ли, че Мойра е била отведена в Нюгейт? — направо започна Джак.

— Какво? Как може да я пратят в затвора заради малката ни лудория. Ние сме толкова виновни, колкото и тя. Какво ще правим?

— Тя не е била в Нюгейт заради нашите глупости, Спенс. Работата е по-сериозна. Била е обвинена в кражба на колието на лейди Мейхю, докато е работила у тях. Той е довел полиция у нас, измъкнали са я, докато ме е нямало, и са я отвели в затвора.

— Мойра не е крадла — възмути се Спенс.

— Така е — съгласи се Джак. — Втурнах се към затвора веднага, щом се върнах в града и там ми съобщиха за обвиненията, които са били отправени срещу нея и че е отпътувала с Мейхю.

Спенс се намръщи.

— Така ли? Не мога да повярвам.

— Тя изпитва отвращение към него, Спенс. Ако Мейхю я е отвел, било е насила.

— Но защо? Мейхю е… Боже, не би могло… Той няма да посмее да я отведе в имението Дашууд, нали? Ти знаеш, както и аз, че Мейхю е член на клуб Хелфайър и че те участват в развратни ритуали, за които се събират всеки две седмици някъде в околността.

— Мисля, че точно това е имал предвид Мейхю, когато е поставил колието в стаята на Мойра. Тя е отхвърлила ухажването му и затова отмъстителността му е приела тази грозна форма.

— Какво можем да направим?

— С мен ли си?

— Да, по дяволите. Кажи ми какво да направя.

— Засега нищо. Трябва ми повече информация. Както знаеш, Дашууд и Уилкис ме преследват от месеци, за да се присъединя към клуба им. Винаги съм отказвал, защото нямах желание да ускорявам пътешествието към собствената си морална гибел, като се присъединя към тези негодници. Но изведнъж се сдобих с настойчиво желание да участвам в техните редици. Ще посетя Дашууд да му съобщя за желанието си да присъствам на следващото им събиране.

— Аз какво да правя? Как мога да ти помогна?

— Ти си прекалено праволинеен, Спенс. Те никога няма да ти повярват, че искаш да се присъединиш към групата им. Но твоята помощ ще бъде добре дошла, като започна да обмислям бягството на Мойра. Това би могло да бъде много опасно. Разбрах, че за да запазят участието си в тайна, членовете на клуба се обличат в роби и си слагат качулки на главите, които откриват само очите им. Те няма да очакват някой да ги безпокои. Ние ще сме въоръжени и маскирани, когато влезем вътре. Ще взема една роба и за теб и ще решим как да действаме, след като говоря с Дашууд. Подозирам, че единственият начин да спасим Мойра е да се смесим с тях по време на събирането им.