Чисто удоволствие
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чисто удоволствие». Краткое содержание книги:
Дашууд взе щипка енфие, смръкна няколко пъти и се втренчи студено в Мойра.
— Не можеш ли да говориш, момиче?
— Мога да говоря много добре. Искам да се махна оттук. — Нейната смелост бе похвална, но не бе приета добре.
— Ти не ми ли каза, че тя ще е сговорчива? — попита смръщен Дашууд. — Не можем да си позволим неприятности със закона. Вече имахме проблеми с жените, които отвличаме от улицата, въпреки че повечето бяха проститутки и добре се позабавляваха с нас и парите, дето им дадохме.
— Не се притеснявай. Мойра няма да има възможност да се срещне с пазители на реда Имам планове за нея след предстоящото ни събиране.
— Много добре — съгласи се Дашууд. — Ще бъде много освежаващо да се позабавляваме с някоя различна от досегашните уличници. Тя девственица ли е?
Мойра ахна, изумена от въпроса на Сър Франсис.
— Е, казвай! — изръмжа Мейхю, стискайки болезнено ръката й. Въпреки опасното й положение тя гневно избухна:
— Това не е ваша работа! Искам да си вървя, и то веднага!
Дашууд цъкна, извънредно изненадан от избухването на Мойра.
— Харесвам жените с дух. Тя ще се справи, Мейхю. Всъщност ще е страхотна. Ще я оставя в ръцете на моята способна икономка, докато се приготвим за нея. Уилкис претърсва Лондон за уличници, които искат да се присъединят към веселбата ни, но малката Мойра ще е звездната ни атракция.
Дашууд вдигна звънец от съседна масичка и силно го разтърси. След малко висока безлична жена на средна възраст се появи на вратата.
— Позвънихте ли, сър?
— Да не си глуха, Матилда? Разбира се, че позвъних — грубо изрече Дашууд. — Отведи това момиче и го измий. Тя ще остане заключена в гостната, докато ми потрябва. Разбра ли?
— Разбрах — отговори Матилда кратко. — Нещо друго, сър?
— Това е всичко.
— Няма да ида! — запъна се Мойра. — Не можете да ме задържате против волята ми.
— Започваш да ми досаждаш, мила моя — каза Дашууд с едва прикрита прозявка. — Отведи я, Матилда.
Матилда изгледа Дашууд с необуздана омраза, след това грабна ръката на Мойра и я повлече през стаята навън. Мойра се опъваше, колкото можеше, но силата на икономката бе невероятна. Матилда повика за помощ и икономът се присъедини към тях. Двамата заедно успяха да усмирят Мойра нагоре по стълбите.
Веднага след като излязоха, Дашууд смръщи лице.
— Матилда става все по-груба от ден на ден. Ако й нямах доверие, че ще прави, каквото й наредя, и ще си държи езика зад зъбите, бих я освободил.
— Как може да си сигурен, че няма да проговори за това, което става тук?
Дашууд се изсмя противно.
— Матилда е братовчедка на покойната ми жена. Преди години, когато беше в бедствено положение, я взех и й дадох работа като икономка. Без мен щеше отдавна да гние в затвора за дългове. Тя ми дължи своята лоялност и знае какво ще й се случи, ако не държи устата си затворена. Тя ми е необходима, за да се справя с непокорните жени, водени тук за наше удоволствие. И вече е станала твърде веща в усмиряването им.
— Тогава съм спокоен, че този път Мойра няма да ми избяга — каза Мейхю. — До два дни се връщам за нашето събиране тук.
— Очаквам го с нетърпение — каза Дашууд, като гледаше към стълбите.
Джак крачеше неспокойно. Дълбоки сенки притискаха танцуващата светлина на свещите, докато пресичаше стаята от единия до другия край и обратно. Сънят бе лукс, който той не можеше да си позволи. Нямаше и най-смътна представа как да отведе Мойра от апостолите на Сатаната, ако тя бе действително попаднала в техни ръце, както подозираше. Спря, взря се през прозореца навън, но едва виждаше улицата през лепкавата мъгла, която прииждаше откъм реката. Тъкмо се бе обърнал, за да се върне към противоположния край на стаята, когато я видя. Честно казано, никога не се беше радвал така да види някого. И сега очакваше лейди Амелия в момент на ужасна нужда.
— Какво трябва да направя, милейди — попита. Гласът му бе изпълнен с толкова мъка, че призракът приближи до него. — Не мога просто да се втурна презглава в пещерата и да освободя Мойра с голи ръце. Кажи ми! По дяволите, никоя жена не заслужава да бъде използвана за удоволствие на някой мъж, освен ако сама не желае това.
Лейди Амелия сякаш сияеше отвътре и така предаваше своето съгласие.
— Мойра твърдо заяви, че Мейхю я отвращава — продължи Джак когато призракът наклони глава на една страна и се заслуша. — Съвсем очевидно е, че е сложил колието на майка си в стаята на Мойра, за да я подчини на волята си. Нямам представа какво се е случило онази вечер, когато я намерих на улицата, но твърдо съм решил да разбера. Ужасът тогава не позволи на Мойра да ми се довери.