Чисто удоволствие
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чисто удоволствие». Краткое содержание книги:
Джак се опита да потисне отвращението си.
— Да разбирам ли, че церемонията по посвещаването се състои в обладаването на жена върху жертвения олтар пред очите на всички? Колко забавно.
Дашууд и Уилкис размениха доволни погледи.
— Знаех, че ще сте съгласен, като разберете за какво става дума — възкликна Дашууд. — Дълго чаках да се присъедините към клуб Хелфайър. Ние живеем за удоволствието, съществуваме, за да се отдадем изцяло на екзотичните си фантазии. Ако сте съгласен, може да ви въведем още при следващото ни събиране. Ще се срещнем утре вечер точно в полунощ при пълнолуние. Дори имаме специална жена за вас.
Джак се опита да скрие вълнението си.
— Специална жена? Някоя здравата работила проститутка, предполагам — той се прозя. — Мисля, че ако трябва…
— Не проститутка, Ейлсбъри. Тази жена я доведе един от най-доверените ни апостоли. Може би дори е девственица. След като ти я имаш, останалите ще са достигнали такава степен на възбуда, че ще са готови да се сбият за нея, но привилегията, да е втори, принадлежи на този, който я е довел при нас.
— Значи, момичето е съгласно.
Уилкис гадно се изсмя.
— Ще бъде.
Имаше пред вид билките, които понякога използваха, за да контролират желанието на жената. Джак никак не хареса това, което чу.
— Не ми се нрави идеята да се използва сила. Нито пък ще се занимавам с жена, която е травмирана или насилвана. Ще пазя репутацията си. Не искам името ми да се свързва с някоя, която ще излезе оттук в съмнително състояние. Ако желаете да се присъединя към вашите обреди, трябва да ми обещаете да не наранявате жената по никакъв начин, включително психически, преди да бъде моя.
— Трябва да призная, Ейлсбъри, че включването ви между нашите апостоли може само да издигне репутацията ни — забеляза Дашууд. — Имате обещанието ми, че жената няма да бъде наранена по никой начин. Можем ли да разчитаме на вас утре вечер?
— Да. Не бих пропуснал моето посвещение за нищо на света. Някакви инструкции преди церемонията?
— Ще получите роба и качулка на тръгване. Ще ви упътя как да стигнете до варовиковите пещери, там ще си ги сложите, преди да влезете. Просто следвайте тунела, който води към голямата зала. Там се събират всички посветени. Ще видите каменния олтар в средата на залата. Бъдете всред тълпата, докато доведат жената и аз съобщя, че обредът по посвещаването ви започва. Когато освободя жертвата и я положа на олтара, това ще е знак, че тя е ваша по какъвто начин пожелаете. Платените уличници ще влязат, когато приключи посвещаването и вие ще можете да продължите да се забавлявате с тях.
Джак се протегна, като сви юмруци, за да се въздържи да не размаже лицето на Дашууд.
— Ако това е всичко, джентълмени, тръгвам.
Беше толкова доволен, че Дашууд, изглежда, не знаеше за връзката му с Мойра. Нямаше търпение да се прибере в къщи и да каже на Спенс какво бе научил.
Изведнъж някакво раздвижване във фоайето задържа вниманието му. Вече станал, той бързо се отправи навън от приемната., Плътно зад него крачеха Дашууд и Уилкис. Дашууд бързо мина напред и го избута настрани.
— Как, по дяволите, е излязла навън? — прогърмя, когато видя Мойра да се боричка с иконома.
Сърцето на Мойра се сви. Тя толкова отчаяно искаше да избяга, че беше изхвръкнала от стаята, когато икономката бе отворила вратата, за да й донесе вечеря. Беше блъснала Матилда с всичка сила и се бе затичала надолу по стълбите. Тя чу гласовете в приемната, но не им обърна внимание, защото забеляза, че предната врата не се охранява. Но нямаше късмет. Икономът излезе от задната част на къщата, видя Мойра и я грабна, преди да стигне до вратата.
— Пусни ме! — крещеше Мойра. — Не можете да ме държите тук против волята ми. Има закони срещу такива деяния.
— Много добре, Плънкет. Отведи я горе — каза Дашууд. — А на теб, млада госпожице, нека поясня, че членовете на клуба са над закона. Те са толкова могъщи, че той изобщо не се намесва.
Внезапно, докато се бореше яростно в свирепата хватка на Плънкет, Мойра съзря Джак. Тя толкова силно се стресна от това, че го вижда в имението на Дашууд, че отведнъж клюмна.
— Света Дево. Вие!
13
Джак впи очи в Мойра. Погледът му обходи лицето и тялото й с тихо отчаяние, като търсеше потвърждение, че не е наранена.
Лицето й беше почервеняло, гневът и шокът, да го види тук, бяха осезаеми. Това беше всичко, което Джак можеше да направи, за да се възпре да не я грабне и с бой да си проправи път през Дашууд и Уилкис, далеч от тази гнила дупка. Той се опита да й предаде тази мисъл, но Мойра не можа да го разбере.