Чисто удоволствие
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чисто удоволствие». Краткое содержание книги:
Мойра.
Боже, колко му липсваше тази дяволска жена. Чувството, с което Мойра го изпълваше, прогаряше дълбоко съзнанието му. Тя постоянно го лъжеше, така че накрая той загуби представа кое е лъжа и кое — измислица. Дълбоко го бе наранила с обвинението, че е член на клуб Хелфайър. Държеше се така, сякаш очаква от него да бъде наета за една от техните оргии. Чудеше се защо се е свързала с лорд Мейхю и защо е избрала да повярва на лъжите му. Всички тези въпроси и още много други тормозеха съзнанието му, като утвърждаваха намерението му да открие отговорите им.
— Милорд, слава Богу, че се прибрахте! — Петибоун посрещна Джак на вратата по-бъбрив от всякога. Джили припряно се въртеше около него. Джак веднага настръхна.
— Какво не е наред, Петибоун?
— Мис Мойра, милорд. Най-ужасното се случи.
У Джак се надигна паника.
— Изплюй камъчето, човече! Какво, по дяволите, се опитваш да ми кажеш?
— Няма я, милорд. Отведоха я насила. Злочестият аз — вайкаше се верният слуга. — Обещах да я пазя, но не успях.
Джак го сграбчи за раменете и леко го разтърси.
— Спри да хленчиш, човече, и ми кажи какво се случи.
— Лорд Мейхю дойде с полиция и я отведоха — додаде Джили.
— Къде я отведоха? — Джак потръпна от страх. Ако беше успял да изкопчи истината от Мойра, можеше да избегне това.
— В Нюгейт — каза Петибоун, като се отърси от обзелото го вцепенение. Много рядко му се случваше да е така емоционално объркан и това показа на Джак колко сериозно е положението. — Този страхливец, лорд Мейхю, я обвини в кражба и полицаите я отведоха в затвора.
— Преди колко време? — попита трескаво Джак. Увереността му се изпари и у него се надигнаха страх и ярост.
— Пет дни — каза Петибоун. — Отидох до затвора с малко дрехи и храна на другия ден, но ме върнаха. Изглежда, не разрешават посещения при мис Мойра, преди да мине делото в съда. Само Господ знае кога ще стане това. Трябва да направите нещо, милорд. Колко дълго ще издържи в Нюгейт? Тя е твърде крехка да понесе ужасните условия в този затвор.
Челюстите на Джак се стегнаха в мрачна закана.
— Ще я измъкна оттам, Петибоун, не се съмнявай в това.
— Бог да ви поживи, милорд — подсмръкна Джили, като изтри сълзите от очите си. — Няма да го понеса, ако нещо се случи на госпожицата.
— Нито пък аз — промълви Джак. — Тръгвам за Нюгейт веднага, след като хапна и се преоблека. Нае ли достатъчно хора за домакинството, Петибоун?
— Бях много притеснен от случилото се с Мойра, за да посветя цялото си внимание на това. Младият Колин е новият помощник кочияш, имаме две нови камериерки и готвач. Нямах време да избера нов иконом.
— Заеми се с това — каза Джак. — Смятам да живеем в Ейлсбъри Хол в Дорсет известно време. Искам незабавно да възстановя Грейстоук Манър. Приготви ми ваната и дрехите, Петибоун. Джили, кажи на готвача да ми сложи нещо за хапване.
Джак прескачаше стъпалата нагори по две. Ако Мойра бе престояла в Нюгейт пет дни, нямаше нито минута за губене.
Два часа по-късно Джак стигна пред вратите на Нюгейт и поиска да се срещне с началника на затвора.
— Съжалявам, лорд Грейстоук. Жената, за която питате, вече не е в затвора.
Джак погледна началника на затвора с ледени очи.
— Опитвате се да ми кажете, че е била освободена или ми намеквате нещо друго? Тя не е — сърцето му спря за миг — издъхнала…
— Не, не, нищо подобно — увери го началникът. Хич не се безпокоеше да излъже новия дук на Ейлсбъри. — Обвинението срещу нея беше оттеглено и тя бе освободена вчера. Всъщност престоят й тук беше кратък.
Джак повдигна вежда и хладно попита:
— Какво обвинение?
— В кражба. Мис О’Туул бе обвинена в кражбата на ценно бижу от нейния работодател. Лорд Мейхю дойде вчера тук и помоли обвинението да отпадне. Графът, неговият баща, е великодушен човек Освободих мис О’Туул и я поверих на лорд Мейхю. Неговите родители щедро предложиха да я приемат обратно на работа при тях.
Джак се опита да не покаже описването си, макар да му беше трудно. Очевидно Мойра бе запазила в тайна от него абсурдното обвинение в кражба по причини, които само тя знаеше. Той се подсмихна при тази мисъл. Мойра може и да беше лъжкиня, но не беше крадла. Той усети някаква измама тук и подозираше, че мошеникът Мейхю е забъркал гнусната интрига. А Мойра пък бе попаднала в безскрупулни ръце. Тази мисъл никак не го успокои.
— Благодаря ви, господин началник. Ще посетя семейство Мейхю незабавно. Налага се спешно да говоря с младата дама.