Чисто удоволствие
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чисто удоволствие». Краткое содержание книги:
Внезапно чу как ключът се превърта в ключалката и погледна с надежда към вратата Тъмничарят, вдигнал високо светилника, оглеждаше стаята. Погледът му се спря на Мойра с жадно очакване.
— Ела с мен, госпожо. Търсят те.
Сърцето на Мойра биеше до пръсване, докато се взираше със страх в тъмничаря.
— За какво? — Да не бяха решили, че изглежда добре.
— Ще кажа само, че имаш влиятелни приятели.
Мойра се изправи несигурно и тръгна след тъмничаря, а сърцето й ликуваше. Може би Джак е научил и е дошъл да я вземе? Надеждата избуя в сърцето й.
— Желая ти късмет — тихо извика Мин след нея.
12
— Влез, госпо’йце — каза тъмничарят, когато почука на вратата на началника на затвора.
Отвори я и блъсна Мойра вътре. Тя залитна, но се задържа, изправи се и зяпна, като видя двамата мъже в стаята. Изстена отчаяно от страх и сърцето й се сви от болезненото усещане, че е обречена на гибел.
— Ти си жена с късмет, мис О’Туул — рече началникът на затвора намръщен, като гледаше Мойра с неодобрение. — Семейство Мейхю оттеглиха обвинението си срещу теб и искат да те вземат обратно в имението си. Малко хора получават такава втора възможност. Използвай я добре, макар че не храня големи надежди. Веднъж откраднеш ли, винаги си оставаш крадец.
Мойра погледна от лорд Мейхю към пазача твърде слисана, за да проговори. Тя искаше да излезе от тази дяволска дупка, затова не се довери на лорда.
— Семейство Мейхю са оттеглили обвинението? — повтори тя вцепенена. — Сигурен ли сте?
— Лорд Мейхю каза, че това е волята на родителите му. Те не искат вече да те съдят. Свободна си да вървиш с него.
Мойра потръпна от самодоволната усмивка на Мейхю. Не искаше да има нищо общо с това дяволско чудовище.
— Ако съм свободна да вървя, предпочитам да не тръгвам с лорд Мейхю.
Той пристъпи към нея по-скоро заплашително, отколкото приятелски.
— Да не искаш да се върнеш обратно в килията? Мога винаги да повдигна отново обвиненията.
Мойра се взираше в него безмълвно.
— Не мисля, че искаш — той грубо улови ръката й. — Да вървим.
Мойра се насили да направи тази първа крачка и остави Мейхю да юди играта. Чак след като вратите на Нюгейт се затвориха зад нея, изрече настойчиво:
— Никъде няма да отида с вас. Пуснете ме да си вървя!
— Хич не си и помисляй — изръмжа Мейхю, докато я дърпаше към каретата си. — Мислех, че като охладиш страстите си няколко дни в Нюгейт, ще си по-склонна да участваш в една от оргиите на клуба. Хитро го измислих, нали? — Лицето му помръкна. — Може би не те оставих там достатъчно дълго.
Мойра заби пети в земята, като се противопоставяше на опитите му да я натика в каретата. Със силен тласък той успя да я подчини и я блъсна вътре като чувал с картофи. Влезе плътно зад нея, тръшна вратата, докато крещеше на кочияша да тръгва.
Мойра се дръпна в най-далечния ъгъл, без да съзнава, че наметката й се бе разтворила, докато се дърпаше пред каретата. Мейхю я погледна и избухна в смях.
— Виждам, че не си прекарала много добре в затвора — Той смръщи нос с отвращение. — Ако Джак те види сега, съмнявам се, че би те погледнал повторно. Изглеждаш като мръсна уличница. Зловонието ти ме оскърбява При това положение дори аз не бих те докоснал.
— Къде ме водите? — попита Мойра, доволна от зловещия си вид и пълните с бълхи дрехи.
— Ще разбереш, като пристигнем. Успокой се. Имаме доста път пред нас. И не мисли да скачаш от каретата. Вече ще съм нащрек Няма да те оставя да ме измамиш отново. Заслужаваш наказание за всичко, което преживях заради теб. Родителите ми бяха така разстроени, че напуснах Лондон, без да им обясня нито дума, и с това загубих доверието им.
Мойра потъна назад в меката седалка, като реши да пази силите си за предстоящите изпитания.
Уморен до смърт, Джак слезе от каретата с герба на Ейлсбъри. Две седмици бяха минали, откакто за последно видя Грейстоук Манър. Той беше отнесъл тялото на Уил в имението в Дорсет, където го погребаха в семейната гробница. Селският свещеник отслужи опелото в малкия параклис. Жителите на селото и околностите препълниха църквата и дори Джак бе трогнат от службата След това той беше останал да поднесе съболезнования и да се види с хората си.
Струваше му се непочтително да мисли за себе си като за херцог Ейлсбъри, но дали му харесваше, или не, титлата беше негова. Голям брой хора, семействата и домовете им, зависеха сега от него. Титлата всяваше страхопочитание към човек който бе прекарал дните и нощите си в пиене, хазарт и преследване на жени. Странно, тези празни влечения не го бяха примамвали от доста дълго време.