Чисто удоволствие
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чисто удоволствие». Краткое содержание книги:
Двадесет минути по-късно Джак стоеше във фоайето на дома на семейство Мейхю и чакаше стария граф. Той се появи след десет минути и покани Джак в кабинета си.
— Какво мога да направя за вас, лорд Грейстоук? Ужасно съжалявам за вашия братовчед.
— Благодаря — каза Джак. Мъжът отсреща му допадаше. Как бе възможно такъв достоен човек да създаде син като Роджър? Той премина направо към темата, която го вълнуваше, без да губи време в празни приказки. — Имате ли прислужница на име Мойра О’Туул във вашето имение?
Графът погледна с подозрение Джак.
— Защо се интересувате от това момиче?
— Лично е. Тя тук ли е?
— Вече не. Момичето открадна ценна огърлица на жена ми. След като я открихме между вещите й, Мойра остана заключена в стаята си до идването на полицая. За жалост синът ми Роджър я съжалил и я пуснал да си върви. Трябва да кажа, че бях много разстроен. Затова той отпътува тъй спешно за континента, предполагам, за да избегне моя гняв. Мойра, изглежда, се изпари във въздуха, но аз се почувствувах задължен да повдигна обвинение срещу нея.
— Знаехте ли, че Мойра е била арестувана и отведена в Нюгейт преди няколко дни?
Графът погледна изненадан.
— Имате думата ми, не. Защо не съм бил информиран?
— Синът ви е уредил всичко. Няколко дни по-късно лорд Роджър се е върнал в затвора и е помолил обвинението да отпадне. Казал е на началника на затвора, че вие сте променил решението си и сте пожелал да дадете на Мойра още една възможност.
— Вече ви казах, не е така — повтори графът. — Но какво общо има Роджър тук? Не съм го виждал с дни. Той не живее вече с нас, скоро влезе във владение на наследството от баба си.
— Надявах се да намеря Мойра тук. Но ако вие не сте я виждал, то очевидно лорд Роджър я е отвел някъде другаде. Имате ли представа, къде би могло да бъде?
— Ни най-малка. Знам, че той я харесваше. Може би я е настанил някъде като своя наложница, но това би ме учудило. Дълго мислих, след като Мойра изчезна, и реших, че тя може и да е крадла, но не е уличница, както Роджър намеква. — Той тъжно поклати глава. — Понякога не разбирам собствения си син. Има дива жилка в кръвта си, която ме плаши. Надявам се да намерите младата дама. Моята жена откри колието, така че, предполагам, няма нанесена вреда. Имам желание да й дам втори шанс, ако тя пожелае да се върне да работи при мен.
— Това е благородно, от ваша страна, милорд, но Мойра няма да се върне, след като я намеря. А аз ще я намеря, уверявам ви. Ако видите лорд Роджър, кажете му… всъщност аз ще му кажа.
Страховете на Джак бързо растяха, след като напусна градската къща на Мейхю. Ако Мойра не беше у тях, то Роджър я бе отвел някъде с цел, за която дори не искаше да помисли. Но очевидният отговор проблесна в съзнанието му с болезнена яснота
Клуб Хелфайър.
Дали Мейхю не я бе отвел в имението Дашууд? Дали не бе определил Мойра за жертва на гнусния апетит на „апостолите“ в следващата им оргия? Или пък вече бе пожертвана, преминала ритуала на пъклените им обреди — невинен ангел всред гнездо на усойници?
Мойра опита с всички сили, но не можа да се задържи будна. Изтощена телом и духом, тя заспа в ъгъла на каретата, свита, колкото може, по-далеч от лорд Мейхю. Не знаеше колко дълго е спала, но когато се събуди, каретата забавяше ход. Тя скочи и погледна през прозореца.
Здрачаваше се и успя да зърне луната високо над огромно тухлено здание с размери на дворец. Оскъдната светлина в прозорците не бе гостоприемна. Имаше нещо мистериозно и заплашително в това имение.
— Къде сме? — попита, когато лорд Роджър сграбчи лакътя й и я изблъска навън в мига, в който каретата спря.
— Съмнявам се, че знаеш къде, дори да ти кажа. Чувала ли си някога за имението Дашууд?
Мойра поклати глава.
— Това е домът на Сър Франсис Дашууд от Медменхам в Бъкингамшир — каза Мейхю. — Посветените се събират тук във варовиковите пещери зад имението на всеки две седмици за своите ритуали. Ти ще бъдеш гост на Сър Франсис до следващото им събиране след два дни. Ела, той те очаква — избута я към входа на къщата
Намръщен слуга отговори на повикването на Мейхю.
— Сър Франсис ви очаква — каза той, като погледна надолу през дългия си нос към Мойра. — Следвайте ме.
Дашууд се бе разположил в едно голямо кресло и съзерцаваше чаша бренди. Той вдигна поглед, когато Мейхю, който дърпаше Мойра зад себе си, влезе.
— А, Мейхю, това ли е малката, която ще ни осигури следващото забавление? Май няма какво толкова да се види, а?
— Не е много за гледане в този момент, но след като се измие, ще останеш доволен. Тя е далеч по-красива от проститутките, които обикновено наемаме, или онези плашливи, малки мишки без живец в тях, които отвличаме от улицата.