Господарят демон на Каранда

— Довери се на Дурник, когато търсиш вода и риба — засмя се Гарион. — Нима и Ерионд лови заедно с тях? Това ми изглежда малко неприсъщо за него.

— Не мисля, че е много сериозно увлечен по това занимание. Струва ми се, че отива с тях най-вече заради компанията на Дурник — и защото обича да стои навън на открито. — Тя замълча за миг, след това го погледна в лицето. Както много пъти в миналото, кралят на Рива бе поразен до дъното на душата си от красотата й. — Как се чувства Се’Недра напоследък? — попита го тя.

— Успя да събере няколко млади дами, които й правят компания — отговори той. — Където и да отидем, тя винаги съумява да привлече достатъчно приятелки.

— Жените обичат около тях винаги да има други жени, скъпи — рече вълшебницата. — Предполагам, че и мъжете са достатъчно мили, ала жената има нужда от друга жена, с която да разговаря. Има толкова важни неща, които мъжете просто не разбират. — Лицето й стана сериозно. — Появиха ли се отново симптоми на болестта, която я измъчваше в Ктхол Мургос?

— Не, доколкото мога да съдя от наблюденията си. Изглежда ми напълно нормална. Единственото необичайно нещо, което забелязах у нея, е, че вече не говори за Геран.

— Това може би е просто начин да се защити от околния свят, Гарион. Може да е неспособна да го изрази с думи, ала е осъзнала меланхолията, връхлетяла я в Пролгу. Тя разбира, че ако се предаде на слабостта си, ще бъде извадена от строя. Убедена съм, че продължава да мисли за Геран — вероятно непрекъснато, — но просто не желае да говори за него. — Поулгара отново замълча, после попита направо: — Какво ще кажеш за физическата страна на брака ви?

Гарион се изчерви неудържимо и закашля.

— Ами… Просто нямахме почти никаква възможност за това, лельо Поул — пък и струва ми се, че сега умът й е зает с много други неща.

Вълшебницата замислено сви устни.

— Не е добре просто да пренебрегваш това, Гарион — каза му тя. — След известно време хората се отдалечават един от друг, ако редовно не подновяват близостта помежду си.

Той отново се изкашля, все още силно изчервен.

— Всъщност това, изглежда, не я интересува, лельо Поул.

— Вината за това е твоя, скъпи. Необходимо е човек да отдели време за планиране и внимание към дребните подробности.

— Като говориш така, всичко ми звучи изчислено до последно и прекалено хладнокръвно.

— Спонтанността е нещо много хубаво, скъпи, но добре планираното прелъстяване също крие особен чар.

— Лельо Поул! — възкликна задъхано Гарион, шокиран до дъното на душата си.

— Ти си възрастен човек, скъпи — напомни му тя. — А това е една от отговорностите на възрастните хора. Помисли си по този въпрос. Понякога можеш да бъдеш твърде изобретателен. Сигурна съм, че все нещо ще ти дойде наум. — Вълшебницата погледна към окъпаните в слънчева светлина морави. — Ще се връщаме ли в двореца? Вече стана почти обяд.