История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Двайсети век бе векът на книжните пари. Никога преди в историята не са били печатани толкова много банкноти от толкова различни деноминации в толкова много държави по света. Зад денонощно тракащите машини на американското Министерство на финансите се крие един дълъг процес на постепенно нарастване на доверието на обикновените хора в книжните пари.
Китайската икономика винаги е функционирала по свои собствени монетарни правила, създавани и налагани от силната централизирана държава с нейната многобройна бюрокрация и силна войска. Независимо дали Китай се е управлявал от всемогъщия император, от враждуващи помежду си провинциални вождове или от Комунистическата партия, икономическият живот на страната неизменно е бил направляван от държавната власт, а не от силите на пазара. В тази система златните и сребърните монети не са можели да играят кой знае каква роля. През по-голямата част от китайската история императорският двор е издавал условни пари във вид на прости медни или месингови жетони, в средата с квадратно отверстие, което позволявало да се нанизват на връзки до сто парични единици.
Тъй като тези „пари“ били доста обемисти и неудобни и във всеки случай имали само условно значение, до замяната им с къс хартия, на която бил нарисуван съответният паричен знак, имало само една крачка. Според рисунката номиналната стойност на банкнотата можела да бъде сто, хиляда или десет хиляди жетона. С изобретявалото и разпространението на книжните пари в Китай била направена крачка напред в овладяването на паричната маса от правителството. Подобно събитие можело да се случи само в една велика империя, чийто управник разполагал с достатъчно власт, за да наложи волята на държавата върху икономиката, дори с цената на смъртно наказание за всеки, дръзнал да противостои на държавната финансова политика.
Изобретяването на книжните пари, разбира се, било предшествано от изобретяване на самата хартия и печатарската преса. За разлика от металообработването, което съпътствало почти цялата история на човечеството, хартията и технологиите за производството й се появили в един сравнително късен исторически период, като при това се разпространили доста бавно. Древните средиземноморски народи използвали за писане пергамент от специално обработени овчи кожи. В определен период от епохата на елинската цивилизация от Египет бил внасян папирус — сравнително прост материал, който не притежавал нужната издръжливост, за да послужи като основа за печатане на пари.
Едва ли е случайно, че производството на хартия, книгопечатането и книжните пари водят историята си от една и съща цивилизация — Китай. През първи век някой си Дзай Лин направил първата хартия от кората на черничево дърво; черничеви листа се използват за храна на копринените буби — главната производителна сила на една от най-доходоносните китайски индустрии. Не е изключено обаче хартията да е била позната на китайците от много по-древни времена. Смята се, че технологията за производство на хартия е била ревниво пазена в Китай в продължение поне на едно хилядолетие. От своя страна книжните пари се споменават още по времето на династията Тан; запазени са илюстрации на използването на книжни пари от онази епоха, макар образци от самите пари да не са оцелели през вековете.
От всички екзотични обичаи, описани от Марко Поло по време на странстванията му из Азия през тринайсети век, нищо не го удивило толкова, колкото властта на китайската държава да пуска в обръщение книжни пари и да налага употребата им на всички поданици на империята. Китайските държавни служители издавали книжни пари върху хартия от черничева кора. Подпечатани с яркочервения императорски печат, тези банкноти били изцяло обезпечени със злато и сребро. Те били големи като носни кърпи; така например банкнотата с номинал хиляда медни монети била с размери 22,5 на 32,5 сантиметра. Въпреки значителните си размери тази банкнота почти нямала тегло, поради което представлявала много по-удобно платежно средство в сравнение с еквивалентния брой монети, които тежали около четири килограма.