История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Поради използването на книжни пари, както и на медни и месингови жетони вместо златни и сребърни монети, китайските власти си спестили тревогите за чистотата на техните пари. Именно тук обаче трябва да се търси основната разлика между паричната система на Китай и тази на Средиземноморието. Целта на въвеждането на книжни пари в Китай била запазване на държавния монопол върху наличното злато и сребро. Докато всичкото злато и сребро от провинциите се стичало в столицата, от столицата в провинциите се изливал поток от банкноти. Книжните пари функционирали като елемент на централизираната държавна власт и до голяма степен задушавали развитието на здрави пазарни отношения. За разлика от китайската паричните системи, развити на Запад, имали за цел поне на първо време да стимулират движението на стоки, като едва по-късно се превърнали в държавен инструмент за изземване на златото и среброто от населението.
На Запад основното предназначение на книжните пари било да служат като средство, чрез водене на банкови счетоводни книжа, за увеличаване на паричната маса в обръщение. Едва по-късно книжните пари започнали да изместват монетите като платежно средство за нуждите на всекидневната търговия. Първоначалната поява и навлизането на банкнотите в паричното обръщение били страничен ефект от развитието на банковото дело.
Книжните пари спомогнали за решаване на един сериозен проблем при боравенето със злато. Понеже дори в съвсем малки количества златото има висока стойност, хората винаги намирали начин да подправят монети чрез намаляване на златното им съдържание. Един изпитан трик бил така нареченото „изпотяване“ на монетите — енергичното им тръскане в кесия, при което те се драскали и стържели една в друга, докато на дъното на кесията се посипел златен прашец. Този проблем скоро намерил и своето разрешение: търговците по Средиземноморието започнали да запечатват всяка монета поотделно в малка кесийка, върху която бил написан видът и точната стойност на монетата. Така те постепенно привикнали да боравят с монети, които на практика не можели да видят и пипнат. За целта съответният получател трябвало да има пълно доверие в подписа и печата на онзи — обикновено друг търговец, държавен служител или банкер, — който пръв бил запечатал монетата в кесийката. Оттам нататък следващата логична стъпка била монетата да си остане на сигурно място в банката, а като разменно средство да се използва само етикетът на кесийката.
Въпреки важната роля на книжните пари в китайската история модерната световна система на книжни пари не води началото си от Китай, нито пък от родината на Марко Поло или Ибн-Батута край бреговете на Средиземно море. Тя се развила в търговските държави по северното атлантическо крайбрежие. Европейските хроники споменават за много случаи на използване на пари от кожа по време на войни или обсади. Съществуват исторически свидетелства, че европейски монарси са използвали книжни пари в определени случаи по време на криза, най-често война. Смята се, че арагонският крал Хайме I издал книжни пари в Каталония и Арагон през 1250 г., но до наши дни не са запазени образци от тях. По-късно, през 1574 г., по време на испанската обсада на град Лайден в Холандия, бургмайстерът Питер Андриансон иззел от населението всички метални предмети, включително и монети, за направа на оръжие. Наместо събраните монети били пуснати в обръщение малки хартийки с определена стойност.
По времето на Гутенберг техниката на книгопечатането и методите на производство на висококачествена хартия се разпространили из цяла Европа. Според някои изследователи този истински бум в производството на хартия бил косвена последица от чумните епидемии, които отнели живота на една трета от населението на континента. Старите дрехи на милионите жертви на чумата се превърнали в евтина суровина за хартиените работилници, а на големите количества произведена хартия трябвало да се намери ново приложение. Независимо от ролята на чумата за стимулиране на хартиеното производство, изобретяването на подвижния наборен шрифт в книгопечатането довело до рязко увеличение на пазара на печатни материали, като същевременно позволило широкото разпространение на книжните пари.
През юли 1661 г. шведската Стокхолм Банк пуснала в обръщение първата банкнота в Европа, с която се целяло да се компенсира недостигът на сребърни монети. Макар бедна на сребро, Швеция имала значителни медни залежи; правителството на кралица Кристина (1634—1654) издавало медни листове, наречени platmynt — листови пари, които тежали по около два килограма. През 1644 г. правителството пуснало в обръщение най-големите монети, издавани когато и да било по света — всяка от тези монети с номинална стойност 10 далера тежала по 20 килограма. За да не им се налага да носят такива чудовищни монети със себе си, търговците на драго сърце приемали банкноти с номинал 100 далера, всяка от които била еквивалентна на близо двеста килограма метал.