История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Употребата на книжни пари в Китай достигнала своя връх при управлението на монголските императори. Изправени пред необходимостта да администрират най-голямата империя в дотогавашната история на човечеството, императорите смятали хартията за безценно богатство. Книжните банкноти неимоверно много улеснили събирането на данъци и държавното управление, като премахнали нуждата от транспортиране на огромни количества тежки монети на големи разстояния.
През 1273 г. Кублай хан издал нова серия банкноти, контролирани и гарантирани от държавата. За да ги наложи сред поданиците си, той предприел същите мерки, каквито всяко правителство използва, за да обезпечи своята валута: разпоредил всякакви плащания да се извършват само в тези банкноти и задължил всички в империята да ги приемат като платежно средство под страх от най-тежко наказание. За да осигури използването на банкнотите от най-широки слоеве от населението, а не само от държавните служители, правителството иззело от гражданите всички налични сребърни и златни монети, като ги заменило едно към едно с книжни пари. Дори пътуващите търговци били длъжни при завръщането си от чужбина да предават в хазната всичкото си злато и сребро, перли и скъпоценни камъни, които били изкупувани от държавата по цени, определени от държавна търговско-финансова комисия.
Срещу скъпоценностите си търговците получавали официални банкноти, издадени от правителството. Марко Поло правилно отбелязал, че подобна система е приложима само там, където функционира силна централизирана държава, способна да наложи волята си на всички субекти на нейна територия.
Подобни били наблюденията и на мароканския пътешественик и изследовател Мухамад ибн-Батута, който посетил Китай през 1345 г. Той констатирал, че на китайските пазари не се приемало заплащане в злато и сребро; трябвало най-напред златните или сребърните монети да се обменят срещу ивици хартия с размер приблизително колкото мъжка длан, подпечатани с печата на „султана“. В записките си пътешественикът отбелязва, че всички чуждестранни търговци били задължени да депозират парите си на съхранение при специален държавен служител, който заплащал разноските по целия им по-нататъшен престой на китайска територия, включително стойността на робиня или конкубина по желание на търговеца. В края на престоя, преди отпътуването си от Китай, търговецът получавал обратно дължимите му пари.
Ибн-Батута описва Китай като най-безопасната държава в света от гледна точка на пътуващите търговци. Каквито и разстояния да изминавали, колкото и пари да носели със себе си, те почти никога не ставали жертва на грабеж. Това равнище на обществена безопасност се постигало чрез поддържането на полицейска държава, изумително наподобяваща модерните образци на това понятие. При влизането на всеки чужденец на китайска територия още на границата властите му рисували подробен портрет; в случай че той бивал заподозрян в престъпление, портретът му можел незабавно да се разпространи за неговото издирване. На всяка спирка от маршрута си чужденецът трябвало да се регистрира в полицията, като още преди отпътуването му властите в следващото населено място бивали уведомявани за неговото име и маршрут на придвижване. Чуждестранните търговци били проверявани сутрин и вечер от представител на военните власти и заключвани в специални общежития за през нощта.
Въпреки всички тези мерки Ибн-Батута станал свидетел на една непредвидена от властите последица от забраната за използване на монети. Тъй като на търговците не се позволявало да притежават злато или сребро, те претопявали пренесените контрабанда монети на слитъци, които криели в цепнатините над горния праг на вратата. Тази форма на съпротива била убягнала от вниманието на Марко Поло; възможно е също в течение на четиринайсети век властта на императора и на централизираната държава да била започнала да ерозира. От посещението на Марко Поло в двора на могъщите някога монголски императори до събитията, описани от Ибн-Батута, били минали повече от петдесет години.
Днес не са известни запазени образци на монголските книжни пари; за сметка на това в музейни сбирки се съхраняват малкото останали банкноти, пуснати в обръщение между 1368 и 1399 г. от династията Мин, приемник на монголите. След тази дата системата на книжни пари в Китай била изоставена, за да се съживи отново чак с настъпването на двайсети век в резултат от икономическата колонизация на страната от различни европейски сили.