В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Ако в духа си човек не е се освободил от нещо, макар и да го е направил фактически, той няма да има никаква полза от това. Например, отказал се е от лакомията и е преминал на хляб и вода, но е изпълнен с въжделение към това, от което се е отказал. И си създава такива ярки образи на пиршества, че още повече се привързва към това, от което се е отказал. Така е и с всичко друго, от което човек не може да се освободи в духа си. Неизживяното в духа си остава с него, макар и да му се струва, че е отхвърлил или преодолял в себе си изкоренявания недостатък или свойство. (9.162)
Три плановата същност на човека или въплътеният в тяло човек, е по-силен, отколкото развъплътения. И въображението му също е по-силно. Затова създадените в плътния свят причини имат своите неумолими следствия в Тънкия свят, където изчерпват своите енергии върху своя родител. С това обстоятелство се обяснява законът, че каквото бъде свързано на Земята, ще бъде свързано и на небето, т.е. в Надземния свят, след освобождението от физическото тяло. Посеяното в света на причините се пожънва в следсмъртното съществуване. Всяка утвърдена мисъл, каквато и да е тя — добра или лоша, ще поиска в Тънкия свят правото на реализация. А тъй като там въображението твори психическото обкръжение на човека, което става за него видимост, то от възприетите във въплътено състояние мисли в тънкото състояние не може да се избяга. Налага се да се пожънва посева на някога допуснатите мисли. Разбралият неизбежността на действието на закона за причините и следствията ще измени изцяло своя живот, защото земното съществуване е твърде кратко в сравнение с надземното и не си струва заради угаждането на своите слабости и недостатъци да се разплащаш след това с толкова продължителен период на изкупление. За да избегнат Закона, хората са измислили платеното опрощаване на греховете. Но, както е казано в Стария Завет, „Бог поруган не остава — каквото посееш, това и ще пожънеш“. Време е да се поставят на научна основа множество неясни и мъгляви религиозни положения. Религията може да бъде признавана или отричана, но да се отрича науката и това, което е обосновано с космическите закони, ще бъде признак на невежество и мракобесие. Време е на невежите и отричащите действителността да се окачат етикети на мракобеси, неуки и тъпоглавци. Време е да се пресече възможността им да се прикриват зад научната си неграмотност. Те въстават срещу изучаването на мисълта, макар че се възползват прекрасно от нея за своите невежи отричания. Съществуващото е неотречимо. Всички факти, колкото и нереални да изглеждат, подлежат на научно изследване и изучаване. Трябва само да се отхвърли нелепата предвзетост и да се разбере колко малко знае науката дори за тайните на материята. (9.301)
(Гуру).Главното е да не се съжалява за нищо от оставеното на Земята и свързано с чисто земното обкръжение и вещи. Щом като с всяка вещ, която притежава, човек се свързва с токове от нематериална природа, то тези токове остават да съществуват и след изоставянето на физическото тяло. И ако те не са били унищожени приживе, то няма да е лесно да бъдат унищожени и след смъртта на тялото. Добре е да раздадете всичко, което притежавате, когато напускате тялото. Добре е да си отидете със съзнанието, че нямате нищо свое, че съзнанието е напълно свободно от земна собственост, че то не вижда вещи, които би притежавало. (9.474)
Нямащият нищо свое може да влезе. Отсъствието на вещи, които да изпълват и обвързват съзнанието е непременно условие за свобода и в двата свята. Може и да ги притежаваш, но ако няма чувство за собственост,тоест привързаност към тях. Когато човек счита нещо за своя собственост, той го въвежда в съзнанието си, където то заема определено място и го изпълва. Колкото повече са вещите, толкова по-голяма е и обвързаността, и толкова по-малко място има за явленията от духовен порядък. При Плюшкин или при скъперника — рицар цялото съзнание е било заето с придобиването на вещи и мислите за тях. Обвързаността с вещите е била толкова огромна и те дотолкова са изпълвали съзнанието, че за нищо друго повече не е оставало място. Затова и на закоравелите собственици е толкова трудно да се освободят от земните преживявания в Тънкия свят, тъй като за това е необходимо към нещо да се стремиш, в нещо да вярваш и нещо да желаеш. Но когато всичко е съсредоточено върху призрачната собственост, тогава човек си остава единствено с нея. На бедняците и скитниците в това отношение е по-леко, но само при условие, че съзнанието им е свободно от желанието да имат вещи или от привързаността към земното жилище. Можеш да имаш всичко и да не бъдеш скитник, и, въпреки това, да бъдеш напълно свободен в съзнанието си. Условията за обвързаност или свобода се заключават не във вещите, а в съзнанието,тоест в отношението към тях. Необходимо е да се разбира смисълът и значението, и крайността на вещите, заобикалящи човека и тогава, заминавайки в Тънкия свят, всички те могат да бъдат оставени спокойно на Земята. Те, разбира се, и без това ще си останат, но яркият собственик взема със себе си техните астрални образи и затваря с тях кръга на своето съзнание. Добре е да се сменят местожителството и вещите, за да не се сраства с тях. И ако не ти е жал да се разделиш с нищо, което се намира около теб, значи аурата ти в своята устременост вече се е откъснала от всичко това. Размишлението за значението на земните вещи помага много за освобождаването от тях. Колкото по-малка е привързаността към земното, толкова по-лесно е придвижването по-нататък. Трябва да се помни, обаче, че самостоятелно никой и нищо не може да бъде променено, затова е по-добре да се опреш на Йерархията на Светлината, отколкото да зависиш от случайни срещи. (9.552).