В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Да притежава всичко може само този, който се е отказал от всичко. Нямащия нищо свое или по-точно не смятащия нищо за свое, има право на всичко. Това е една от най-трудните за разбиране и осъзнаване, а от там и за неутрализация, двойки противоположности. Вечният дух живее облечен в преходни форми и обкръжен от неща, които са преходни. Да се измени това е невъзможно, но да се разбере може и това разбиране ще даде на духа сила да върви през живота, не смятайки нищо за свое и без да се привързва към нищо. Без да привързва съзнанието си към преходните явления, течащи край него като поток. Да се уловят и задържат елементите на вечното в потока от бързо мяркащи се явления ще бъде постижение за духа. А съзнателното им събиране и натрупване ще бъде знак за висока степен на постижение. Да живееш във вечното, осъзнавайки смисъла на земните сънища, ще бъде вече намиране тясната пътека, водеща към безсмъртието. Цялата задача е в това, живеейки външно обикновен живот и изпълнявайки своя дълг пред хората, да бъдеш не от този свят, не от този краен живот, а от другия свят — Моя свят, при което непреходната същност на Моето битие да се отразява в обикновените, човешки земни дни. (7.391)
(Гуру). Много чувствителни организми не издържат на земните условия. За да издържат, трябва освен чувствителни, да бъдат и силни. Чувствителността е много ценно и добро качество, когато е съчетано със сила. В нашите близки искаме да виждаме сила, въоръжена с всички качества на духа. Йогът трябва да стои здраво на краката си в плътния свят и да бъде не по-малко практичен и находчив, а дори и повече, от обикновените хора. В същото време пред него се отварят възможности и за високи полети на духа. Земното и Надземното трябва да се уравновесят в хармонично съчетание. Откъснатостта от Земята и безпочвените мечтания са недостатък, който пречи да се застане здраво на крака както на Земята, така и в Световете. (7.518)
Сферите на Светлината са открити винаги за съзнанието, желаещо да се обърне към тях. Те не са долу под нас, а над главата. Следователно, погледите трябва да се насочат нагоре. Но даже и физически е невъзможно да се гледа нагоре при наведена надолу глава. Затова при устремяване към Сферите на Светлината трябва да се изключат, макар и временно, земните гласове. А те са много звучни, настойчиви и груби, и трябват много усилия на волята, за да бъдат преодолявани. Не да се преодолеят, а да се преодоляват упорито и повторно. Преодолени в един вид или форма, те възникват в други, докато огнеността на волята не укрепне и израсне до толкова, че преодоляването стане постоянно и окончателно. Учителят е казал: „Заключете мирските гласове“. (7.63)
Земното и духовното са тясно свързани. Земните условия и отношението към тях обуславят растежа на духа. До Учителя трябва да се дойде по земята. Друг път няма. За това, именно, се дава и животът на Земята. Въпросът е в това как да се върви и как да се достигне. Ако грижата е за нещо друго, не поставящо интересите на духа за глава на ъгъла, тогава и Учителят няма да бъде достигнат. Мнозина поставят другото и се потапят в него през глава, загубвайки разбирането за целта на своя живот на Земята. Слепи и глухи са те, забравили за своя дух. Нашата грижа и внимание са за не забравилите. На тях трябва да се помогне, само че не според техните мерки и разбиране, защото в Нашите мерки и Нашето разбиране е тяхното благо. Благото на духа и благото на тялото често не съвпадат. Това дава да се разбере защо са страдали толкова тежко, именно телом, дори Високите духове. Земните мерки са непригодни за разбиране истинското благо на човека и на това кое е добро за него и кое — лошо и какво пречи на придвижването на духа. (8.407)
Добре е когато поне на сън можете да се откъснете от обичайните вещи на бита. Обаче ако и на сън проявявате загриженост за тези вещи, прибирайки ги в сандъци или куфари, това означава, че съзнанието не е се освободило от тях и те продължават да го владеят. Тънка е границата между обикновеното притежаване и притежаването, по-точно ползването, на вещите без чувството за собственост. Затова е полезно мислено да се упражнявате в освобождаване от вещите, като си представяте, че вече сте в Тънкия свят и сте съвършено свободен от тях. Какво голямо облекчение и усещане за свобода обхваща човека, когато той може да се откъсне от призрачната собственост, която дори и в Надземния свят продължава да тегне върху съзнанието като окови. Но отказът се извършва на Земята и трябва да завърши на нея. Този процес става в съзнанието. (9.105)
Трябва постепенно да се отрязват или отслабват нишките на земните стремежи. Най-важното е да се разбере ограничеността и краткостта на техните граници на действие. Дори самото това осъзнаване освобождава вече от много илюзии и особено от илюзията за собственост. Няма нищо по-лошо от това да се отнесе в Надземния свят неизживяното чувство за собственост и да се остане и там привързан към нея. Много вещи са нужни на човека на Земята, но нито една там. Голямо е облекчението за психиката, когато човек отиде там свободен от бремето на собствеността. (9.161)