Разкриване
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разкриване». Краткое содержание книги:
— Няма майтап! — възкликна Сандърс.
Повечето от фактите не му бяха известни. Още от началото Мередит работеше в Кюпъртино и той не се виждате с нея. Един-единствен път я срещна скоро след постъпването й във фирмата, още преди да промени прическата си. Прическата и какво още?
Внимателно се вгледа в двете снимки. Имаше още някаква неуловима разлика. Дали не се бе подложила на пластична операция? Никой не можеше да каже със сигурност. Но външният й вид беше значително променен.
Продължи да разглежда останалите броеве по-бързо, убеден, че вече е научил каквото има да научава. Сега прехвърляше само заглавията.
ГАРВИН ИЗПРАЩА ДЖОНСЪН В ТЕКСАС ЗА ПРОВЕРКА НА ЗАВОДА В ОСТИН
ДЖОНСЪН ЩЕ ОГЛАВИ СЕКТОРА ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ НОВИТЕ ПРОЕКТИ
ДЖОНСЪН НАЗНАЧЕНА НАЧЕЛО
НА ОПЕРАТИВНИЯ ОТДЕЛ
ПОД ПРЯКОТО РЪКОВОДСТВО НА ГАРВИН
ДЖОНСЪН: ТРИУМФ В МАЛАЙЗИЯ. РАЗРЕШЕН ТРУДОВ СПОР
НАШАТА ИЗГРЯВАЩА ЗВЕЗДА МЕРЕДИТ ДЖОНСЪН. ВЕЛИКОЛЕПЕН РЪКОВОДИТЕЛ: ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ТЕХНИЧЕСКИ УМЕНИЯ
Последното заглавие бе над обширен очерк за Джонсън, поместен на видно място на втора страница на бюлетина Бе съвсем неотдавнашен, в предпоследния брой на „Ком Лайн“. На фона на последните събития Сандърс осъзна, че материалът е предназначен за вътрешна консумация — да сломи съпротивата преди юнския десант. Със статията Кюпъртино изпробваше дали Мередит ще е приемлив ръководител на техническите отдели в Сиатъл. Само че Сандърс не бе забелязал всичко това. А и никой не му беше споменал нищичко.
В материала се подчертаваше усетът й към техническите въпроси, придобит по време на работата й във фирмата. Бяха цитирани нейните думи: „Още в «Новел» започнах кариерата си в техническата област. Техниката винаги е била първата ми любов и с удоволствие бих се върнала към нея. В края на краищата големите технически новости са сърцевината на устремена към бъдещето фирма като «Диджи Ком». Всеки добър ръководител в нея трябва да може да управлява техническите отдели.“
Ето!
Сандърс погледна датата — втори май. Материалът бе излязъл преди месец и половина. А това означаваше, че е писан поне две седмици по-рано.
Както подозираше Марк Луин, Мередит Джонсън е знаела, че ще оглави направлението за нови изделия най-малко преди два месеца. Излизаше, че Сандърс никога не е влизал в сметките за длъжността. Не е имал никакъв шанс.
Всичко е било предрешено.
Още преди месеци.
Изпсува, отнесе статиите до копирната машина, направи копия, прибра бюлетините на полицата и излезе от пресслужбата.
Отиде при асансьора. Вътре беше Марк Луин.
— Здрасти, Марк — поздрави го Сандърс. Луин не отговори. Сандърс натисна копчето за партера. Вратите се затвориха.
— Дано знаеш какви ги вършиш — сопна се Луин.
— Мисля, че да.
— Защото можеш да забъркаш голяма каша за всички. Ясно ли ти е?
— Каква каша?
— Не ни влиза в работата, че ти се пече яйце.
— Кой е казал, че ви влиза?
— Не знам какво ти става — каза Луин. — Закъсняваш за работа, не ми се обаждаш, въпреки че си обещал… Какво има, да нямаш неприятности у дома? Някаква история със Сюзан ли?
— Това няма нищо общо със Сюзан.
— Така ли? Аз пък мисля, че има. Закъсняваш два поредни дни и после ходиш като завеян. Живееш в някакъв измислен свят. Том. Какво, по дяволите, си търсил в кабинета на Мередит по никое време?
— Тя ме извика. Нали е началник? Да не би според теб да е трябвало да откажа?
Луин поклати глава с отвращение.
— Не ми се прави на вода ненапита. Не поемаш ли отговорността поне за нещо?
— Какво…
— Слушай, Том, всички във фирмата знаят, че Мередит е акула. Викат й Мередит Човекоядката. Голямата бяла акула. На всички им е известно, че е протеже на Гарвин и може да прави каквото си поиска. А тя иска да се забавлява със сладурчета, готови да цъфнат в кабинета й в края на работното време. Пийва винце, разгорещява се и иска да бъде обслужена. От разносвач, от стажант, от млад счетоводител. Който и да е. И никой не смее дума да обели, защото според Гарвин тя е ангелче с крилца. Е, как така всички във фирмата го знаят, само ти не си чувал?
Сандърс беше слисан. Не знаеше как да отговори. Втренчи поглед в Луин, който бе застанал съвсем близо до него — приведен, с ръце в джобовете. Усещаше дъха му върху лицето си. Но едва чуваше думите му, сякаш идваха от огромно разстояние.
— Хей, Том. Ходиш по същите коридори и дишаш същия въздух, както всички останали. Знаеш кой какво прави. Отиваш в кабинета й… и си съвсем наясно какво ще стане. Мередит само дето не обяви на всеослушание, че иска да те начука. Цял ден те докосва по ръката, хвърля ти многозначителни погледи, притиска се в тебе. „О, Том. Толкова се радвам да те видя отново.“ И след всичко това продължаваш да твърдиш, че не си знаел какво ще се случи в кабинета й? Майната ти. Том. Ти си глупак.