Разкриване
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разкриване». Краткое содержание книги:
— Можем ли да използваме тази информация? Фернандес се усмихна.
— Да видим първо какво ще научим. Сега да се върнем към няколко момента от вашия разказ, особено когато решавате, че няма да имате сношение с госпожа Джонсън.
— Пак ли?
— Да. Най-напред обаче трябва да свърша някои неща. Трябва да се обадя на Фил Блакбърн, за да насрочим утрешните срещи. Трябва да проверя и други работи. Засега ще прекъснем и ще се срещнем след два часа Междувременно почистили ли сте кабинета си?
— Не — отговори Сандърс.
— Съветвам ви да го направите. Махнете всичко лично или уличаващо. Отсега нататък можете да очаквате, че ще претърсват чекмеджетата ви, ще се ровят в компютърните файлове, ще четат писмата ви, ще проверяват телефонните ви разговори. Всички страни от живота ви вече се излагат на показ.
— Добре.
— Затова проверете бюрото и компютъра. Махнете всичко от личен характер.
— Добре.
— Ако използвате пароли на служебния си компютър, променете ги. Всички лично в електронните файлове трябва да изчезне.
— Добре.
— Не ги прехвърляйте на друго място. Изтрийте ги без възможност за възстановяване.
— Добре.
— Не е лошо да направите същото у дома — чекмеджета, материали, компютър.
— Добре.
Сандърс се замисли: у дома ли? Наистина ли щяха да влязат и в къщата му?
— Ако имате важни материали, които искате да запазите, донесете ги тук на Ричард — каза Фернандес и посочи младия адвокат. — Той ще ги прибере в сейф и ще ви ги пази. На мен не казвайте нищо. Не искам да знам каквото и да било.
— Добре.
— Сега да поговорим за телефона. Отсега нататък за важните разговори не използвайте служебния, клетъчния или домашния телефон. Обаждайте се от автомат, и то без фонокарта, дори личната. Запасете се с монети по четвърт долар и пускайте тях.
— Наистина ли смятате, че се налага?
— Знам го. А сега има ли нещо в досегашното ви поведение във фирмата, за което може да се каже, че излиза извън общоприетото? — Фернандес го гледаше над очилата.
— Едва ли — сви рамене Сандърс.
— Нищо ли? Не сте ли преувеличили квалификацията, си, когато сте подавали молба за постъпване на работа във фирмата? Не сте ли уволнявали внезапно някой подчинен? Правени ли са анкети за поведението или решенията ви? Подлаган ли сте някога на вътрешно разследване във фирмата? И дори отговори ге да са отрицателни, смятате ли, че никога не сте извършили нещо нередно, колкото и незначително да е на пръв поглед?
— Господи! — каза Сандърс. — Това са цели дванайсет години.
— Помислете, докато разчиствате. Трябва да зная всичко, което фирмата може да използва срещу вас. Стига да са в състояние, ще се хванат и за най-дребното.
— Добре.
— И още нещо. От разказа ви останах с впечатлението, че на никого във фирмата не му е съвсем ясно защо Джонсън се издига толкова бързо.
— Точно така.
— Разберете.
— Няма да е лесно — изрече Сандърс. — Всичко говорят за това, но май никой не знае истината.
— Но за всички останали то е просто клюка, а за вас е жизненоважно — натърти Фернандес. — Трябва да знаем какви връзки има тя и защо. Тогава ще имаме шанс да разплетем историята. В противен случай, господин Сандърс, вероятно ще ни разкъсат.
Върна се в „Диджи Ком“ в шест часа. Синди подреждаше бюрото си и се канеше да си тръгва.
— Някой да ме е търсил? — попита той, преди да влезе в кабинета си.
— Само един — отвърна секретарката с напрегнат глас.
— Кой?
— Джон Левин. Каза, че е важно.
Левин беше един от шефовете във фирмата, доставяща твърдите устройства. Каквото и да искаше, то можеше да почака.
Сандърс погледна Синди. Тя изглеждаше изнервена, още малко, и да избухне в плач.
— Има ли нещо?
— Не, просто тежък ден. Свиване на раменете, престорено безразличие.
— Имаш ли да ми казваш нещо?
— Не. Беше спокойно. Никой друг не се е обаждал. — Синди се поколеба. — Том, само искам да знам. Не вярвам на приказките им.
— Какво говорят? — попита той.
— За Мередит Джонсън.
— Какво по-точно?
— Че си я подложил на сексуален тормоз.
Синди изстреля последните думи и зачака Очите й шареха по лицето на Сандърс. Явно не беше сигурна. Сандърс се почувства неудобно, че жената, с която бяха работили толкова години заедно, сега открито се съмнява в него.