Разкриване
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разкриване». Краткое содержание книги:
Вратите на асансьора се отвориха. Фоайето на партера беше пусто и вече тъмно от юнския здрач. Навън ръмеше. Луин тръгна към изхода, после се обърна. Гласът му прогърмя във фоайето.
— Разбираш ли — извика той, — че се държиш като жена. Жените все това повтарят: „Кой, аз ли? И през ум не ми е минавало.“ Само едно знаят: „О, не съм виновна аз. Откъде да знам, че ще се напия, ще го целуна, ще ида в стаята му и ще легна на леглото му, за да ме начука. За Бога, никога!“ Глупости, Том. Безотговорни дрънканици. Помисли хубавичко какво ти казвам, защото и други освен теб са се старали много във фирмата и не искаме да изпортиш сливането и обособяването на акционерното дружество. Твърдиш, че не загряваш кога една жена ти е навита — твоя работа. Искаш да съсипеш живота си — чудесно. Но ако опиташ да съсипеш моя, ще те сложа на място.
Луин си тръгна. Вратите на асансьора започнаха бавно да се затварят. Сандърс протегна ръка, вратите се затвориха през пръстите му. Той се дръпна, вратите пак се отвориха Забърза през фоайето след Луин и го сграбчи за рамото.
— Марк, почакай, слушай…
— Нямам какво да ти кажа. Имам деца, имам задължения. Ти си глупак.
Луин освободи рамото си, бутна вратата, излезе навън и забърза по улицата.
В затварящите се стъклени врати проблесна русо отражение. Сандърс се обърна.
— Стори ми се малко нечестно — обади се Мередит Джонсън, застанала на пет-шест метра зад него, при асансьорите. Беше облечена спортно, в тъмносин клин и памучен пуловер, в ръката си носеше спортен сак. Изглеждаше красива и определено сексапилна. Сандърс се напрегна: във фоайето нямаше никой. Бяха само двамата.
— Да — каза Сандърс, — беше нечестно.
— Спрямо жените, да — поясни Мередит. Преметна сака през рамо, от движението пуловерът й се вдигна и оголи корема над ластика на клина. Тя поклати глава и отметна косите от лицето си. Известно време мълча, после подхвана: — Искам да ти кажа, че съжалявам за цялата история. — Започна да се приближава към него с уверена походка, почти като дебнещ хищник. Сниши глас. — Не съм искала да се получи така, Том. — Приближи се още малко, движеше се съвсем бавно, сякаш се боеше да не го пропъди. — Към теб изпитвам само най-топли чувства. — Още по-близо. — Само най-топли. — По-близо. — Все още те желая, Том, то е по-силно от мен. — По-близо. — Извинявай, ако с нещо съм те засегнала. — Сега вече стоеше съвсем близо до него, тялото й почти се притискаше в неговото, гърдите й бяха на сантиметри от ръката му. — Искрено съжалявам, Том. — прошепна Мередит. Изглеждаше преизпълнена с чувства, гърдите й се повдигаха и отпускаха ритмично, очите й бяха влажни и молещи. — Можеш ли да ми простиш? Моля ти се! Знаеш как се чувствам.
Сандърс усети предишната тръпка. Стисна зъби.
— Мередит. Миналото си е минало. Стига толкова! Тя веднага смени тона и махна с ръка към изхода.
— Слушай, колата ми е тук наблизо. Искаш ли да те закарам донякъде?
— Не, благодаря.
— Вали. Мислех, че ще ти е по-удобно с кола.
— Не, благодаря.
— Само защото вали.
— Тук, в Сиатъл, непрекъснато вали — отбеляза Сандърс.
Мередит сви рамене, отиде до вратата и се облегна на нея, като предизвикателно изпъна бедро. Погледна Сандърс и се усмихна.
— Напомняй ми никога да не слагам клин в твое присъствие. Неловко е, възбуждам се и ще ми проличи.
После се извъртя, блъсна вратата и бързо се качи на задната седалка в чакащата я отпред кола. Затвори вратата, обърна се и весело му помаха. Автомобилът потегли.
Сандърс отпусна юмруци. Пое дълбоко дъх и бавно издиша. Цялото му тяло беше напрегнато. Почака колата да изчезне от погледа му, после излезе йа улицата. Усети по лицето дъжда и хладния вечерен ветрец.
Махна на едно такси.
— Хотел „Четирите сезона“ — каза той на шофьора.
В таксито Сандърс гледаше през прозореца и дишаше дълбоко. Не му стигаше въздухът. Срещата с Мередит го извади от равновесие. Особено веднага след разговора с Луин. Думите му го бяха разтревожили, но към него човек не можеше да се отнася прекалено сериозно. Луин беше артистична натура, лесно се палеше и всъщност освобождаваше натрупаното творческо напрежение с изблици на гняв. Почти винаги беше ядосан на нещо. Луин обичаше да се ядосва. Сандърс го познаваше много отдавна. Лично той не проумяваше как го издържа Адел, жената на Марк. Беше от онези невероятно спокойни, почти флегматични жени, които могат да разговарят по телефона, докато децата пълзят наоколо, дърпат я и непрекъснато й задават въпроси. По съшия начин просто оставяше мъжа си да беснее, докато тя си вършеше работата. Всъщност всички просто оставяха Луин да се набеснее, защото знаеха, че в края на краищата гневът му не значи нищо.