Разкриване
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разкриване». Краткое содержание книги:
Но беше вярно и че Луин притежава особен нюх да усеща накъде духа вятърът. Именно в това се криеше тайната на успеха му като проектант. Той можеше да заяви: „Пастелни тонове“, и всички да се ужасят от новото цветово решение. Но след две години, когато първите изделия вече излизаха от производството, пастелните цветове се оказаха любими на всички. Затова Сандърс бе принуден да признае, че рано или късно хората щяха да повтарят казаното от Луин. Главният проектант му беше обяснил какво си мислят останалите във фирмата: че Сандърс им подлива вода.
„Чудо голямо“, помисли си той.
Колкото до Мередит, Сандърс имаше отчетливото усещане, че тя си е поиграла с него във фоайето — дразнеше го и го подмяташе като играчка. Откъде ли Мередит черпеше своята увереност? Сандърс бе отправил много тежки обвинения срещу нея. И въпреки всичко тя се държеше така, сякаш не я заплашваше никаква опасност. Нейната невъзмутимост, безразличието й силно го смущаваха. Те означаваха само едно — убедеността й, че може да разчита на подкрепата на Гарвин.
Таксито спря в алеята пред хотела Сандърс забеляза колата на Мередит отпред. Тя говореше нещо на шофьора. Обърна се и го видя…
Сандърс нямаше друг изход, освен да слезе от таксито и да се запъти към входа.
— Следиш ли ме? — попита го Мередит с усмивка.
— Не.
— Честно?
— Да, Мередит, честно.
Приближиха се до ескалатора от улицата към фоайето на хотела. Сандърс застана зад Мередит. Тя извърна поглед към него.
— Жалко, искаше ми се да ме следиш.
— Да де. Но си сбъркала.
— Щеше да е много хубаво — усмихна се подканящо тя.
Сандърс не знаеше какво да каже, само поклати глава. Двамата мълчаха, докато не стигнаха до богато украсеното фоайе с високи тавани. Тогава Мередит се обади:
— Аз съм в стая четиристотин двайсет и три. Заповядай когато поискаш. — И тръгна към асансьорите.
Сандърс я почака да изчезне от погледа му, после прекоси фоайето и зави наляво към ресторанта. Още от прага забеляза Дорфман, който вечеряше на ъгловата маса с Гарвин и Стефани Каплан. Макс говореше и жестикулираше разпалено. Гарвин и Каплан внимателно го слушаха, леко приведени напред. Сандърс си спомни, че някога Дорфман е бил директор на фирмата — и то много силен според разказите. Именно той убедил Гарвин да разнообрази модемите с клетъчни телефони и безжична съобщителна техника още когато никой не съзирал връзката между компютрите и телефоните. Взаимовръзката беше очевидна сега, но не и в началото на осемдесетте години, когато Дорфман бе изрекъл: „Вашият.бизнес не е в хардуера. Вашият бизнес е в съобщенията. В достъпа до информация.“
Бе определил и ръководството във фирмата. Предполагаше се, че Каплан дължи поста си на пълното му одобрение. Сандърс бе дошъл в Сиатъл пак по негова препоръка. И Марк Луин бе назначен благодарение пак на него. Заместник-ръководители бяха изчезвали един след друг през годините, защото според Дорфман им липсваше проницателност или хъс. Той можеше да бъде както мощен съюзник, така и смъртен враг.
Не по-малко силна бе позицията му по време на сливането. Макар да се бе оттеглил от директорското място още преди години, Дорфман продължаваше да бъде един от големите акционери в „Диджи Ком“. Думата му все още тежеше пред Гарвин. Беше запазил също връзките и доброто си име сред деловите и финансовите кръгове, които значително улесняваха подобни сливания. Одобреше ли Дорфман условията на сливането, почитателите му в „Голдман, Сач“ и в Първа бостънска банка моментално щяха да уредят отпускането на средства. Но ако той изразеше недоволство, ако само намекнеше, че сливането на двете фирми е неразумно, сделката щеше да се провали. Всички го знаеха. Всички много добре разбираха властта, която Дорфман притежава. И на първо място самият той.
Сандърс се засуети на входа на ресторанта, не му се искаше да влиза. След малко Дорфман вдигна очи и го забеляза. Без да прекъсва да говори, той едва забележимо поклати глава: „Не.“ После продължи разговора и лекичко потупа с пръст часовника си. Сандърс кимна, върна се във фоайето и седна. Сложи върху коленете си фотокопията от бюлетина „Ком Лайн“. Запрелиства ги и пак се взря в променения външен вид на Мередит.
След няколко минути Дорфман излезе с инвалидната си количка.
— И така, Томас. Радвам се, че в живота ги няма скука