Разкриване
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разкриване». Краткое содержание книги:
— Какво значи това?
Дорфман се засмя и махна към ресторанта
— Тук говорят само за това. Цялата вечер единствената ни тема сте ги и Мередит. Всички са толкова развълнувани. Толкова разтревожени.
— Включително и Боб ли?
— Да, разбира се. Включително и Боб. — Дорфман избута количката по-близо до Сандърс. — Сега няма как да поговорим. Има ли нещо особено?
— Мисля, че си заслужава да погледнеш това — каза Сандърс и подаде фотокопията на Дорфман.
Смяташе, че възрастният човек ще занесе снимките на Гарвин и ще му изясни какво всъщност става Дорфман за миг ги погледна съсредоточено.
— Каква прекрасна жена — каза той. — Истинска красавица.
— Виж разликата Макс. Виж как се е променила Дорфман сви рамене.
— Сменила е прическата. И добре е сторила Е, и какво?
— Според мен си е правила и пластична операция.
— Не бих се учудил — отбеляза Дорфман. — Все повече жени го правят. За тях пластичната операция е нещо като миенето на зъбите.
— Побиват ме тръпки.
— Зашо? — попита Дорфман.
— Защото е с умисъл, ето защо.
— Какво значи „с умисъл“? — сви рамене Дорфман. — Просто е изобретателна. Браво на нея.
— На бас се хващам, че Гарвин изобщо не усеща как го действа Мередит — каза Сандърс.
— Не се тревожа за Гарвин — пак поклати глава Дорфман. — Тревожа се за теб, Томас, и за твоя бурен изблик… мм?
— Ще ти кажа защо избухнах. Защото една жена може да пробута такива мръсни номерца, но за един мъж е немислимо. Тя променя външния си вид, облича се като дъщерята на Гарвин, държи се като нея и така се стреми да извлече изгода за себе си. Защото е съвсем сигурно, че няма как да подражавам на дъщеря му.
Дорфман въздъхна и поклати глава.
— Томас, Томас!
— Не съм ли прав?
— Приятно ли ти е всичко това? Имам чувството, че гневът ти доставя удоволствие.
— Не е вярно.
— Тогава се откажи — натърти Дорфман и обърна инвалидната количка право към Сандърс. — Стига си говорил глупости, приеми очевидната истина. Младите хора правят кариера във фирмите, като се съюзяват с мощни ръководители. Така ли е?
— Да.
— Винаги е било така. Някога съюзът е бил явен — чирак и майстор или ученик и учител. Нещата са били подредени, нали? Днес обаче подредбата не е явна. Днес говорим за наставници. Младите в бизнеса имат наставници. Така ли е?
— Добре…
— Така А как младите се сближават с наставниците си? Как слава това? Първо, винаги са на разположение на висшестоящия, помагат, изпълняват, поръчки. Второ, стремят се да бъдат привлекателни за наставника — подражават на неговите вкусове и предпочитания. Трето, защитават неговата кауза във фирмата.
— Чудесно — каза Сандърс. — Какво общо има това с пластичните операции?
— Помниш ли времето, когато дойде на работа в „Диджи Ком“ в Кюпъртино?
— Да, помня.
— Дойде от ДЕК. Нали беше през 1980 година?
— Точно така.
— В ДЕК беше свикнал да идваш на работа всеки ден с костюм и вратовръзка. Но когато те назначиха в „Диджи Ком“, забеляза, че Гарвин носи джинси. Скоро и ти се появи в джинси.
— Разбира се. Такъв беше стилът във фирмата.
— Гарвин беше привърженик на отбора „Джайънтс“. Ти започна да ходиш на мачове в „Кандълстик Парк“. — Но той беше шефът, за Бога!
— Освен това Гарвин обичаше голфа Затова и ти се захвана с голф, въпреки че го ненавиждаше. Помня как ми се оплакваше, че не понасяш този спорт. Тъпо ти се виждаше да гониш като смахнат топчицата.
— Слушай! Не съм си правил пластична операция, за да приличам на дъщеря му.
— Защото не ти се е налагало, Томас. — Дорфман разпери ръце от досада. — Не разбираш ли? Гарвин имаше слабост към агресивни мъжкари, които пият бира, псуват и задирят жените. И ти навремето се държеше точно по този начин.
— Бях млад. Младите са такива.
— Не, Томас. Гарвин искаше младите мъже да са такива — поклати глава Дорфман. — По-голямата част от всичко това става несъзнателно. Привличането е несъзнателно, Томас. Но задачата да постигнеш привличане е съвсем различна — зависи дачи си от същия или от другия пол. Ако наставникът ти е мъж. ще почнеш да се държиш като негов син, брат или баща. Или като самия него на млади години, така той си спомня за себе си. Така ли е? Аха съгласен си. Добре. Но ако си жена положението е съвсем различно. Трябва да играеш ролята на дъщеря, любовница или съпруга на наставника си. Или пък на сестра. Във всеки случай е различно.
Сандърс се намръщи.
— Забелязвам същото и сега, когато все повече жени стават началници — продължи Дорфман. — Мъжете често не успяват да изградят подходящи взаимоотношения, защото не знаят как да действат като подчинени на жена. Не им е удобно. В други случаи обаче лесно възприемат определена роля спрямо жената. Те са послушният син или олицетворение на любовника или съпруга Ако се справят добре с ролята, жените във фирмата побесняват, защото разбират, че не могат да се конкурират с мъжете в ролята на любовник или съпруг на шефката Затова им се струва, че мъжете са поставени в по-изгодно положение.