С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Хъч?
— Хъм? — Той нагъваше сандвич със салам, който му бе приготвила госпожа Монро.
— Искам нещо да те питам.
— Давай!
Дона Ди отдели доста време да завърже панделката на закачалката, нещо, което правеше още от първото им гости като младоженци.
— Всичко трябва да е ясно преди, двама души да се оженят, нали?
Хъч облиза солта от картофките по върховете на пръстите си.
— Така мисля.
— Става дума за оная нощ, когато заведохте Джейд при канала.
Той замръзна, пръстите му останаха пред устните. Пусна бавно ръката си и се обърна към нея, въпреки че погледът му отбягваше да срещне нейния. Изпъкналата му адамова ябълка заподскача бързо нагоре-надолу.
— И какво за тогава?
— Тя не каза истината, нали? В действителност вие не я изнасилихте. — Обърна заостреното си лице към него.
Хъч се замисли дали да й каже истината, или това, което иска да чуе. Трябваше да признае, че или е изнасилил, или е пожелал най-добрата й приятелка. Положението бе конфузно.
— Разбира се, не беше изнасилване — промърмори той. — Тя ни познаваше. Как може да е изнасилване?
— Опита ли се да ви спре?
Широките му рамене се вдигнаха и отпуснаха в учудване.
— Тя… ъ-ъ… знаеш как някои момичета казват, че не искат нещо, но всъщност не е така.
Дона Ди погледна встрани.
— Ти пожела ли я, Хъч? Искам да кажа, че сигурно си я желаел, иначе не би се възбудил.
Затъпка с големите си крака по килима.
— Не беше точно така, Дона Ди. Кълна се в Бога. Беше… беше лудост! Господи, не знам как по друг начин да го обясня. — Разпери нетърпеливо ръце с длани нагоре. — Като че ли не правех любов с Джейд, окей?
— Окей. — Дона Ди пое дълбоко дъх и го издиша бавно. — Винаги съм си мислила, че излъга, че сте я насилили. Толкова много го е искала, че не си се въздържал, нали? Човешко е. Ти си нормален мъж и какво би могъл да направиш?
Той не обърна внимание на бързо трепкащите й клепки, както и тя на капките пот по горната му устна. Никой не постъпваше честно, но в името на взаимното им спокойствие се налагаше да продължават да се залъгват. На сватбеното тържество Нийл се промъкна до Хъч и прошепна:
— Горещо ти препоръчвам шаферката.
— Тя е първа братовчедка на Дона Ди.
— Не ме интересува чия братовчедка е, но се чука страхотно. — И го ръгна в ребрата. — Помисли си само как ще се забавляваш на семейните сбирки.
— Ти си луд — смъмри го Хъч и се освободи от приятелски преметнатата му ръка през рамото.
— Хей, мой човек, да не би женитбата да ти пречи? Бих се ядосал, ако е така.
В този момент Хъч реши да бъде верен на съпругата си. Няма значение как бяха замазали положението, за да е приемливо за тяхната съвест, Дона Ди беше излъгала и го бе отървала от обвинението за изнасилване. Ревността към Джейд бе основателна, въпреки че никой от тях никога не го призна. Бяха обвързани в общ грях и той не искаше да се крие и да бъде неверен съпруг. Имайки предвид колко мъки бяха причинили на Джейд, съпружеската преданост не беше твърде висока цена за изкупление.
След медения им месец до остров Хилтън Хед Хъч поработи в шерифската служба на баща си, докато стана време за тренировките на отбора. Дона Ди бе нетърпелива да организира домакинството в Колумбия. Според него инстинктът й за семейно гнездо бе прекалено развит. Снощи разопаковаха чупливите порцеланови съдове в стая с опушени стени и тя му сподели намерението си да прекъсне следването.
— Ще спестим парите от моето образование. И без това не съм много умна, Хъч. Какво ще правя с тези хуманитарни науки и биология? Знам какво ми е нужно, нали така? — Протегна се и закачливо го стисна по чатала.
— Нали вземаш още противозачатъчните си хапчета?
— Разбира се. Защо?
Забеляза, че не го погледна в очите, когато му отговаряше.
— Защото последното, от което се нуждаем сега, е да се грижим за бебе.
— Знам това, глупчо.
— Обещах на родителите си, че няма да прекъсвам, ако се оженим. Тази година имам трудни изпити. Треньорът ме гони, че не се старая и не напредвам. Не мога да поема повече отговорности.
Тя остави работата си, прегърна го и бавно го целуна.
— След всичко, което направих за теб, не разбра ли, че щастието ти винаги започва от мен?
Ето го отново — финото напомняне, че беше си заложила главата в торбата точно когато той отчаяно се нуждаеше от помощ. Щеше ли тайната за неговата вина да служи като откуп през целия им съвместен живот? Тази печална мисъл, тормозила го цяла нощ, доведе Хъч следобеда до вратата на Нийл. Седейки сега с него и Ламър, сякаш се връщаше към сцената на престъплението. Беше като стържене на гангренясал зъб — колкото повече дълбаеше, толкова повече болеше. Проблемът съществуваше и нищо не можеше да го премахне.