Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Двама от тях бяха чернокожи — добави Кастило. — Дори не ми е минало през ум, че маже да са германци.
„Което е адски тъпо от моя страна“.
Стори му се, че Дешамп се кани да каже нещо, ала след, това изглежда, размисли.
— Хайде, казвай — подкани го Чарли.
Дешамп задържа погледа си върху него, след това сви рамене.
— Някои от хлапетата — боже, хиляди са — са в същото положение като твоето, само че семействата на чернокожите им бащи не ги искат в Щатите. Когато пораснат — и разберат, че да си чернокожо копеле в Германия изобщо не е весело — не им е никак лесно да си намерят работа, но се водят германски граждани и спокойно могат да влязат в армията. Много от тях са направили точно това. А повечето не хранели топли чувства към Америка.
— Трябваше да се сетя — призна Кастило.
— Според мен обаче е много малко вероятно КСК да са замесени в събитията в Уругвай. Малко вероятно наистина, но не и невъзможно. Все пак ги държат доста изкъсо.
— В Афганистан имаше разни германски Специални части — спомни си Кастило. — Само че черни така и не видях.
— Какво ще правиш в Париж?
— Можеш ли да ме вкараш в апартамента на Лоримър?
— Мога, но няма да намериш нищо — обезкуражи го Дешамп. — Второ бюро и хората от ООН преровиха всичко, веднага щом се разбра, че Лоримър липсва. И аз поогледах, когато се разбра, че интересът към дипломата е голям.
„Прав е. Тая работа е напълно безсмислена. Инспектор Клузо отново прецака работата“.
— Сега си спомням — продължи Дешамп, — че аз ти казах, че за Лоримър вече са се погрижили. Затова е най-добре да огледаме още веднъж. Нещо специално ли търсиш?
— Нищо конкретно. Все нещо може да ме насочи към хората, които очистиха Мастърсън.
— Само за това ли си в Париж?
Чарли кимна.
— После къде заминаваш? Да се срещнеш с германския репортер ли?
— Отивам във вестника му. Иска ми се да си поговоря с издателя.
— Той къде е?
— Във Фулда.
— Не мога да те вкарам в апартамента по светло. Затова предлагам, след като приключим с хамбургерите — ако изобщо някога ни ги донесат — да отидем до посолството и да прегледаме моите записки. Може да забележиш нещо, което аз съм пропуснал. Нали имаш американски паспорт?
Черли кимна.
— Докато сме там, ще звънна в Брюксел и ще поръчам едно „Евроджет“ такси да те вземе от „Шарл де Гол“ на сутринта. Кое летище е най-близо до Фулда? Рейн на Майн ли?
Кастило кимна отново.
— Вече не е Рейн на Майн; нали го върнахме на германците преди няколко седмици. Сега се води международно летище Франкфурт.
— Старият ред си отива и отстъпва място на новия. Запиши си го някъде.
Кастило се разсмя.
— Ед, не ми се иска много да използвам „Евроджет“. След като приключим в апартамента, мога да се кача на влака.
— Заради Монтвейл ли се притесняваш?
Кастило кимна.
— От друга страна, ако той разбере, че си използвал самолета му — а той със сигурност ще разбере — ще реши, че си му в кърпа вързан. А в такива случаи се казва, че успешно си разоръжил противника.
— Кажи, Дешамп, защо ме караш да се чувствам като глупак?
— Не си глупак, шефче. Просто ти липсва опит, но в никакъв случай не си глупак.
— А дали няма да те заинтересува сравнително честна работа в столицата?
Дешамп задържа дълго погледа му.
— Защо не поговорим по този въпрос отново, шефе, след като откриеш кои са хората?
— Добре.
— С други думи, след като ги заковеш. Първото, което всеки умен шпионин трябва да приеме, е, че провалът е в реда на нещата. Струва ми се, че този урок вече си го научил, така че може и да има надежда за теб.
ТРИ
Резиденция на американския посланик
„Ла Рамбла“ 1104
Караско, Република Уругвай
08:05, 5 Август 2005
Почитаемият Майкъл А. Макгрори, все още по халат, пиеше кафе и се вглеждаше мрачно през прозореца на трапезарията към ситния дъждец, който обещаваше да се задържи през целия ден, когато се обади шефът на мисията, Тиодор Дж. Детуайлър — младши.
— Много съжалявам, че ви безпокоя у дома, господин посланик, но прецених, че трябва незабавно да ви уведомя.
— Какво има, Тед? — попита Макгрори.
Имаше два начина, по които да приемеш шеф на мисия, който не смее да предприеме нищо, без да е абсолютно сигурен какво точно иска посланикът.
От една страна, посланик Макгрори бе на мнение, че това е добре. Не му се налагаше да губи време и усилия, за да оправя нескопосаните решения на Детуайлър и неизбежните последици, защото Тед много рядко — почти никога — не смееше да вземе решение сам.