Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 227
Перейти на страницу:
Живял при стопанка една куц жерав с безводна душа.

Сега той повторно изцвърча въпроса на жена си:

— Чуваш ли, конярю, ти виждал ли си дявола?

— И да съм го виждал, какво от това, мистър Крейн? — отвърна конярят. Като всички останали в странноприемницата той уважаваше господаря си толкова, колкото го уважаваше и неговата съпруга.

— А, нищо, конярю — отговори кроткият мистър Крейн.

— Само исках да кажа, че ако си виждал дявола, на мен, струва ми се, ще ми бъде интересно да науча как изглежда той.

— Някой ден ще научиш и това, мистър Крейн — сряза го Неговата съпруга. — А засега стига си си усъвършенствал обноските, ами се захвани за работа, без да си губиш времето с празни приказки. Наистина, конярю, аз също бих искала да науча как изглеждаше този нехранимайко.

— Вижте, господарко — отвърна конярят с далеч по-почтителен тон, — как е изглеждал, не мога да кажа, пък и никой друг не би могъл. Аз изобщо не съм го виждал.

— Ами как си си свършил работата, като не си го виждал? — попита Гафър Граймсби.

— Помолих учителя да ми напише на хартийка болестта на коня — отговори конярят, — а дотам ме заведе най-грозноватият хлапак, какъвто би могъл да се изреже от липов корен за забавление на децата.

— Е, и какво беше лекарството? Излекува ли ти коня? — питаха един през друг заобиколилите го.

— От де да знам какво беше — отговори конярят. — По миризмата и по вкуса, защото аз се престраших да сложа в уста парче колкото грахово зърно, приличаше на амоняк и хвойна, примесени с оцет. Никога обаче амонякът и хвойната не са лекували така бързо. Страхувам се, че ако Уейланд Смит си е заминал, паразитният червей ще налегне здравата и конете, и рогатия добитък.

Гордостта от собственото умение, която оказва не по-малко влияние върху хората от всяка друга гордост, пламна така силно в гърдите на Уейланд Смит, че въпреки явната опасност да бъде разпознат от околните той не можа да се сдържи да не смигне на Тресилиан и да му се усмихне тайнствено пред безспорните доказателства за неговите ветеринарни способности. В това време общият разговор се разрастваше.

— По-добре така да стане — каза един сериозен господин, облечен в черно, приятел на Гафър Грамсби — по-добре да загинем от бедите, изпратени ни от бога, отколкото да се лекуваме при дявола.

— Това си е чиста истина — подкрепи го мисис Крейн — и аз се чудя на коняря, че е бил готов да погуби душата си, за да излекува едни конски черва.

— Може да сте права, господарко — съгласи се конярят, — защото конят беше на господаря. Да беше ваш, сигурно щяхте да ме презирате, така си мисля, ако бях се уплашил от дявола, когато болката разкъсваше червата на нещастното животно. А за останалото да се грижат поповете. Всеки със занаята си, както гласи пословицата: „Попът — с молитвеника, конярят — с чесалото.“

— Готова съм да се закълна — каза мисис Крейн, — че конярят говори като добър християнин и предан слуга, който няма да пожали ни тяло, ни душа в служба на господаря. И все пак дяволът е отнесъл оня навреме, защото тази сутрин тук идва окръжният пристав, за да вземе следователя на вещици, стария Пиниуинкс, та двамата да отидат в долината на Белия кон, за да разпитват Уейланд Смит и да го измъчват. Аз сама помогнах на Пиниуинкс да наточи клещите и шилото си и видях заповедта на съдията Блиндас за арестуване.

— Глупости, глупости — измърмори старата перачка мисис Кранк, отявлена папистка. — Дяволът само ще се надсмее над Блиндас и над неговата заповед, че и на пристава, и на ловеца на вещици. Тялото на Уейланд Смит се бои от шилото на Пиниуинкс толкова, колкото батистената яка — от иглата. Но я ми кажете, хора, имаше ли дяволът такава власт над вас, че да ви измъква изпод носа вашите ковачи и други майстори по времето на добрите абати от Абингдън? Кълна се в божията майка, не! Свещените свещи, светената вода, светите мощи и всичко останало прогонваха и най-злите духове. Я накарайте сега пастора-еретик да направи същото! Не, не, нашите бяха богоизбрани хора.

— Точно така, мисис Кранк — рече конярят. — Така каза и Симпкинс от Саймънбърн, когато помощникът на енорийския свещеник целуваше жена му. Те, казва, са богоизбрани хора.

1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)