Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 62 63 64 65 66 67 68 69 70 ... 227
Перейти на страницу:

— Надявам се — каза разтревожен Тресилиан, — че твоите лекарства няма да навредят на коня ми?

— Не повече, отколкото кобилешкото мляко, което е сукал като жребче — отвърна ковачът. Той тъкмо се впусна в подробни описания на изключителните качества на своето лекарство, когато изведнъж го прекъсна такъв оглушителен взрив, сякаш мина бе вдигнала във въздуха крепостната стена на обсаден град. Конете потръпнаха, а конниците застинаха в учудване. После се обърнаха в посоката, откъдето се чу гръмовният трясък, и видяха точно над мястото, което току-що бяха напуснали, стълб черен дим да се издига към ясното синьо небе.

— Моето свърталище отиде по дяволите! — извика Уейланд, който веднага се досети за причината на взрива. — Какъв глупак излязох да се разбъбря за любезните намерения на доктора към скривалището пред този палавник на палавниците Флибърти-джибит. Трябваше да се досетя, че няма да се забави дълго, за да си достави това рядко забавление. Сега обаче трябва да побързаме, защото този гърмеж след малко ще събере тук цялата околност.

Той пришпори коня си, Тресилиан също ускори ход и те препуснаха напред.

— Ето какъв е бил знакът, който малкото дяволче обеща да ни даде — каза Тресилиан. — Ако се бяхме позабавили малко, щяхме още по-осезателно да почувствуваме този негов знак на любов.

— Той щеше да ни предупреди — възрази ковачът. — Видях го как на няколко пъти погледна назад, сякаш искаше да се убеди, че сме се отдалечили достатъчно. Той е истинско дяволче в изобретяването на всевъзможни пакости, но не е лошо дяволче. Много дълго би трябвало да ви разказвам, сър, как за първи път се запознах с него и колко шеги ми е изиграл. Но и много добро ми е направил, особено с привличането на клиенти. За него беше най-голямо удоволствие да ги гледа как седят зад храстите и потреперват при ударите на моя чук. Мисля, че като е сложила двойна мяра мозък в грозната му глава, майката природа го е надарила освен това и с умението да се забавлява със злочестините на хората, както на тях е оставила удоволствието да се присмиват на неговата уродливост.

— Навярно е така — съгласи се Тресилиан. — Тези, които се чувстват отхвърлени от хората поради някакъв недъг или особен белег на външността си, дори и да не мразят цялото човечество, все пак са склонни понякога да се радват на чуждите беди и нещастия.

— У Флибъртиджибит обаче има нещо, което изкупва всичките му пакостни забавления. Привърже ли се веднъж към някого, той му остава верен докрай. Затова пък винаги е склонен да се шегува злобно с чуждите хора; както вече ви казах — имам основание да твърдя това.

Тресилиан нямаше желание да поддържа повече разговора и те продължиха мълчаливо към Девъншир. Най-сетне слязоха от конете в двора на странноприемницата в град Марлбъро, дал по-късно името си на най-великия пълководец74 (с изключение на още един75), роден някога, в Англия. Тук пътниците имаха възможност да видят на практика колко верни са двете стари пословици: „Лошите вести летят като вятър“ и „Рядко ще подслушаш похвала за себе си“.

В двора на странноприемницата цареше такова вълнение, че едва успяха да измолят някой коняр или момче да се погрижи за конете им. Всички бяха възбудени от някакъв слух, който се предаваше от уста на уста, чийто смисъл обаче нашите пътници не можаха отначало да схванат, но накрая успяха да разберат, че се отнася до въпрос, който ги засягаше най-непосредствено.

— Искате да научите какво се е случило ли, господарю? — отговори след многократните запитвания на Тресилиан главният коняр. — Самият аз знам твърде малко. Току-що оттук мина конник, който разказа, че в днешното благословено утро дяволът отнесъл със себе си някакъв човек, наречен Уейланд Смит, който живеел на около три мили от долината на Белия кон в Бъркшир. Отнесъл го сред пламъци и дим и така изровил мястото, където оня живеел — край някаква поляна с високи камъни, — сякаш го разорал за сеитба.

— Много жалко — обади се един възрастен селянин, — много жалко, защото този Уейланд Смит — не го знам дали е бил близък на дявола, или не — разбираше от конски болести. Сега паразитните червеи ще плъзнат навсякъде, щом дяволът не му даде време да ни остави тайната си.

— Вярно е това, което говориш, Гафър Граймсби — обади се конярят на свой ред — Аз самият съм водил кон при Уейланд Смит, защото гой беше по-голям майстор от всички тукашни ковачи.

— Нима си го виждал? — попита мисис Алисън Крейн76, господарката на странноприемницата с изрисуван на табелата жерав, която благоволяваше да нарича свой „съпруг“ стопанина на споменатото заведение — нищожна личност с външност на дребосък, чиято спъната походка, дълга шия, както и навикът да се бърка там, гдето не му е работа, и да се намира винаги под чехъла на жена си, изглежда, са станали повод за създаването на прочутата английска старинна песничка:

вернуться

74

Става дума за Джон Чърчил, херцог Марлбъро (1650–1722 г.).

вернуться

75

Херцог Уелингтън (1769–1852 г.).

вернуться

76

Жерав (англ.).

1 ... 62 63 64 65 66 67 68 69 70 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)