Ледено ухапване
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ледено ухапване». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви. Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Любовният живот на Роуз е пълен хаос. Най-добрият й приятел Мейсън е безнадеждно влюбен в нея, а нейният страхотно изглеждащ наставник Дмитрий сякаш е хвърлил око на друга.
Голяма и изненадваща атака на стригоите над една от кралските фамилии всява смут в Академията. А за капак на всичко, най-неочаквано се появява майката на Роуз след дългогодишно отсъствие от живота й…
Но не стигнах далече, тъй като налетях на Мейсън. Мили Боже. Човек не може да се отърве от мъжете.
— Май си ядосана — установи той, щом ме видя. Имаше дарба да отгатва настроенията ми. — Какво се е случило?
— Имам… проблеми с наставниците. Тази сутрин всичко е толкова объркано.
Въздъхнах, неспособна да си избия Дмитрий от главата. Докато гледах към Мейсън, си спомних как снощи бях напълно убедена, че искам двамата да ходим сериозно. Явно имах проблем с главата. Вече изобщо не знаех какво да правя. Решавайки, че най-добрият начин да си избиеш някой тип от главата, е като насочиш вниманието си към друг, сграбчих Мейсън за ръката и го повлякох със себе си.
— Хайде, да вървим. Не бяхме ли решили днес да… се усамотим някъде?
— Предполагам, че вече не си пияна — пошегува се той. Но очите му бяха сериозни. И заинтригувани. — Предположих, че предложението ти от снощи не важи.
— Хей, аз винаги държа на думата си. — Отворих съзнанието си и потърсих Лиса. Вече не беше в нашата стая. Беше отишла на някаква друга кралска сбирка, несъмнено като подготовка за тържествения банкет на Присила Вода. — Хайде — подканих Мейсън. — Ще отидем в моята стая.
С изключение на притеснителната поява на Дмитрий пред стаята на Ейдриън, никой всъщност не спазваше забраната за събиране на момчета и момичета в една стая. Тук всичко на практика си беше както в общежитието на Академията. Щом двамата с Мейсън се качихме горе, му разказах за това, което Дмитрий ми беше споделил за стригоите в Споукан. Дмитрий ми беше казал да го запазя в тайна, но му бях бясна, пък и не виждах какво лошо има в това да го споделя с Мейсън. Знаех, че той ще се заинтересува.
Оказах се права. Мейсън тутакси се въодушеви.
— Какво? — възкликна той, щом влязохме в стаята. — И те няма да направят нищо?
Свих рамене и седнах на леглото.
— Дмитрий каза…
— Зная, зная… чух те. Да сме внимателни и тъй нататък. — Мейсън закрачи гневно из стаята. — Но ако онези стригои нападнат друг морой… друга фамилия… по дяволите! Тогава няма да им се иска да са внимавали толкова много.
— Забрави за това — прекъснах го. Малко се вкиснах от това, че гледката на моя милост, излегнала се върху леглото, не бе достатъчна, за да го отклони от налудничавите му бойни планове. — Нищо не може да се направи.
Той престана да обикаля.
— Ние можем да отидем.
— Къде да отидем?
— В Споукан. Има автобус за там, който можеш да вземеш от града.
— Аз… почакай. Искаш да отидем до Споукан и да нападнем стригоите?
— Разбира се. Еди също ще се присъедини… можем да отидем до онзи търговски център. Те няма да са подготвени за нас, така че можем да им устроим засада и да ги заловим един по един…
Гледах го изумено.
— Ти кога оглупя толкова?
— О, разбирам. Благодаря ти за доверието.
— Не става дума за доверие — възразих, изправих се и се приближих до него. — Зная, че си голяма работа. Виждала съм те в действие. Но това… това не е начинът. Не можем просто да вземем Еди и да се впуснем да преследваме стригоите. Нуждаем се от повече хора. Повече планиране. И повече информация.
Отпуснах ръце върху гърдите му. Той сложи своите върху моите и се усмихна. Войнственият плам още искреше в очите му, но можех да се закълна, че мислите му бяха заети с по-неотложни грижи. Като мен например.
— Не исках да те наричам глупак — побързах да му се извиня. — Съжалявам.
— Казваш го само защото ме сваляш и искаш да се възползваш от мен.
— Разбира се, че искам — засмях се, щастлива да го видя успокоен. Разговорът ми напомни за този между Кристиан и Лиса в тавана над параклиса.
— Е — рече той, — не мисля, че ще се съпротивлявам много.
— Добре. Защото има много неща, които искам да направя. — Вдигнах ръце и ги обвих около врата му. Кожата му беше топла под пръстите ми и си спомних колко много ми бяха харесали снощните ни целувки.
— Ти наистина си негова достойна ученичка — изтърси Мейсън изневиделица.
— На кого?
— На Беликов. Тъкмо се питах кога ще споменеш за нуждата от повече информация и така нататък. Действаш точно като него. Станала си много сериозна, откакто все се мотаеш с него.
— Не, не съм.
Мейсън ме придърпа по-близо, но романтичното настроение внезапно се изпари. Искаше ми се поне за малко да забравя Дмитрий, а не да говоря за него. Защо се получаваше така? Мейсън би трябвало да ме разсее и отвлече мислите ми от Дмитрий.
Той обаче не забеляза, че нещо не е наред.
— Ти просто си се променила, това е всичко. Не е лошо… само е различно.