Ледено ухапване
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ледено ухапване». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви. Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Любовният живот на Роуз е пълен хаос. Най-добрият й приятел Мейсън е безнадеждно влюбен в нея, а нейният страхотно изглеждащ наставник Дмитрий сякаш е хвърлил око на друга.
Голяма и изненадваща атака на стригоите над една от кралските фамилии всява смут в Академията. А за капак на всичко, най-неочаквано се появява майката на Роуз след дългогодишно отсъствие от живота й…
— Наистина ли? — Досега не знаех да са се карали. Почти през цялото време се заяждаха един с друг, но това едва ли би я разплакало.
— Разбрал… че тази сутрин съм била с Ейдриън.
— Леле! — удивих се. — М-даа. Това вече може да се окаже проблем. И то твърде сериозен. — Станах, отидох до тоалетната масичка и взех четката си. Трепнах, когато изправена пред огледалото с позлатена рамка, започнах да сресвам косата си, разрошена от спането.
— Нищо не се е случило! — простена тя. — Кристиан напразно се ядосва. Яд ме е, че не ми вярва!
— Той ти вярва. Просто цялата работа е някак си странна.
Замислих се за Дмитрий и Таша. — Ревността кара хората да говорят невероятни глупости.
— Но наистина нищо не се е случило — повтори тя. — Искам да кажа, ти беше там и… Хей, я почакай, аз така и не разбрах. Какво правеше ти там?
— Ейдриън ми изпрати цял куп парфюми.
— Нима той… Имаш предвид онази огромна кутия, която носеше?
Кимнах.
— Брей!
— Да. Отидох, за да му ги върна — обясних й. — Въпросът е ти какво търсеше там?
— Просто си говорехме — гласеше лаконичното й обяснение. В гърдите й се надигна вълнение и беше на ръба да ми сподели нещо, ала се въздържа. Усетих как мисълта беше готова да се излее в думи, но после се дръпна обратно. — Имам да ти разказвам много неща, но първо ми кажи какво става с теб.
— Нищо не става с мен.
— Няма смисъл да отричаш, Роуз. Нямам твоите телепатични способности, но разбирам, когато нещо те измъчва. От Коледа насам не си спокойна. Какво не е наред?
Сега не му беше времето да се задълбавам в това, което ми се случи точно по Коледа, когато майка ми ми каза за Таша и Дмитрий. Но споделих с Лиса преживелиците си с Мейсън, като леко редактирах причината, поради която го спрях, и просто й споделих, че не съм могла да продължа.
— Е… — промълви тя, когато свърших. — Имала си правото да постъпиш така.
— Зная. Но излиза, че съм го подвела. Мога да разбера защо се ядоса.
— Сигурна съм, че ще оправите нещата. Поговори с него. Той е луд по теб.
Но не ставаше дума за обикновено недоразумение. Отношенията между мен и Мейсън не можеха да се уредят толкова лесно.
— Не зная — казах й аз. — Не всички са като теб и Кристиан.
Лицето й помръкна.
— Кристиан. Още не мога да повярвам, че реагира толкова глупаво.
Не можах да се сдържа и се засмях.
— Лис, ще се целунете и ще се сдобрите. И вероятно ще има и нещо повече от целувка.
Изплъзна се от устата ми просто така, преди да успея да го спра. Очите й се разшириха.
— Ти знаеш. — Поклати глава раздразнено. — Разбира се, че знаеш.
— Извинявай. — Нямах намерение да й казвам, че зная за техния сексуален живот. Или поне не докато тя самата не ми го каже.
Лиса ме измери с пронизващ поглед.
— И колко знаеш?
— Хм, ами не много — излъгах набързо. Бях привършила с косата си, но си играех с дръжката на четката, за да избегна погледа й.
— Трябва да се науча да не те пускам в съзнанието си — промърмори тя.
— Напоследък това е единственият начин, по който мога да „разговарям“ с теб. — Поредното изпускане.
— Какво означава това? — настръхна Лиса.
— А, нищо… аз… — Тя пак ме изгледа остро. — Аз… аз… ами не зная. Просто усещам, че напоследък не разговаряме много.
— За това са нужни двама — припомни ми тя, но гласът й отново омекна.
— Имаш право — съгласих се, но без да изтъквам, че две приятелки могат да се разберат само ако едната не е постоянно с гаджето си. Наистина се чувствах виновна донякъде, задето криех толкова много неща, но през последните дни толкова пъти исках да говоря с нея. Само че все не се откриваше подходяща възможност. Дори и сега. — Знаеш ли, никога не съм мислила, че ти ще бъдеш първата от нас двете. Или по-скоро не съм вярвала, че ще завършва училище девствена.
— Да — изрече тя сухо. — Нито пък аз.
— Хей! Това пък какво трябва да означава?
Лиса се ухили, но в следващия миг погледът й попадна върху часовника. Усмивката й мигом се стопи.
— Уф. Трябва да отида на приема на Присила. Кристиан трябваше да ме придружи, но нали е решил да се прави на идиот… — Очите й се фокусираха с надежда върху мен.
— Какво? Уф, не, не! Моля те, Лис. Знаеш колко мразя тези кралски сбирки.
— О, стига — замоли ме тя. — Кристиан ме заряза в последната минута. А ти не може да ме захвърлиш на вълците. Пък и не каза ли току-що, че трябва повече да си говорим? — Вместо отговор аз само простенах. — Освен това, когато станеш мой пазител, през цялото време ще трябва да посещаваш подобни места.
— Зная — кимнах мрачно. — Смятах, че мога да се порадвам на последните шест месеца свобода.
Но накрая ме убеди да я придружа, като още от самото начало и двете много добре знаехме, че точно така ще стане.