Ледено ухапване
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ледено ухапване». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви. Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Любовният живот на Роуз е пълен хаос. Най-добрият й приятел Мейсън е безнадеждно влюбен в нея, а нейният страхотно изглеждащ наставник Дмитрий сякаш е хвърлил око на друга.
Голяма и изненадваща атака на стригоите над една от кралските фамилии всява смут в Академията. А за капак на всичко, най-неочаквано се появява майката на Роуз след дългогодишно отсъствие от живота й…
Но след малко Ейдриън се успокои и отново изглеждаше съвсем нормален. Обърна се и се запъти към прозореца, като преди това ни хвърли небрежен поглед, докато палеше цигара.
— Вие, дами, навярно трябва да си вървите. Той е прав. Аз не съм подходяща компания.
Спогледахме се с Лиса. Измъкнахме се набързо от стаята и последвахме Дмитрий по коридора към фоайето.
— Това беше… странно — заговорих след няколко минути. Всъщност само констатирах очевидното, но все някой трябваше да го направи.
— Много — съгласи се Дмитрий. Не звучеше ядосан, а по-скоро озадачен.
Като стигнахме до фоайето, понечих да придружа Лиса обратно до нашата стая, но Дмитрий ме повика.
— Роуз, може ли да поговорим?
Усетих прилив на симпатия откъм Лиса. Обърнах се към Дмитрий и отстъпих настрани, за да не преча на потока от преминаващи. Покрай нас се точеше внушителна група морои, с кожени дрехи и скъпи бижута, с разтревожени физиономии. Следваха ги носачите на багажа от персонала на хотела. Мороите продължаваха да напускат курорта в търсене на по-безопасни места. Параноята от стригоите съвсем не бе отминала.
Гласът на Дмитрий внезапно насочи вниманието ми отново към него.
— Това беше Ейдриън Ивашков. — Произнесе името му по същия начин, по който го произнасяха всички останали.
— Да, зная.
— Това е вторият път, когато те виждам с него.
— Да — отвърнах забързано. — Понякога излизаме заедно.
Дмитрий повдигна вежди, след което отметна глава назад, за да посочи посоката, от която дойдохме.
— И дълго ли оставаш в стаята му?
Хрумнаха ми няколко подходящи отговора, но най-язвителният сам изскочи от устните ми.
— Какво става между него и мен, не е твоя работа. — Успях да докарам интонация, много подобна на онази, с която той бе изрекъл същото, когато стана дума за отношенията му с Таша.
— Всъщност, докато си в Академията, това, което правиш, е моя грижа.
— Не и когато става дума за личния ми живот. Тогава нямаш думата.
— Още не си пълнолетна.
— Но скоро ще бъда. Освен това няма като с магическа пръчка да се превърна в зряла личност точно на осемнадесетия си рожден ден.
— Несъмнено — рече той.
Изчервих се.
— Не това имах предвид. Исках да кажа…
— Зная какво искаше да кажеш. И, технически погледнато, това сега няма значение. Ти се обучаваш в Академията. Аз съм твоят инструктор. Работата ми е да ти помагам и да бдя над твоята безопасност. Да попаднеш в леглото на някой като него… хм, не е безопасно.
— Мога да се справя с Ейдриън Ивашков — промърморих. — Той е странен — наистина странен, това е очевидно, — но е безвреден.
Тайно се питах дали Дмитрий не ревнуваше. Нали не бе извикал и Лиса настрани, за да й чете конско. От тази мисъл се почувствах донякъде щастлива, но сетне се сетих, че още не знаех какво правеше Дмитрий в това крило на хотела.
— Като заговорихме за личния живот… предполагам, че си бил на посещение при Таша, а?
Знаех, че беше дребнаво, и очаквах нещо от рода „не е твоя работа“. Но вместо това той ми отговори:
— Всъщност бях при майка ти.
— И с нея ли се сваляш? — Разбира се, знаех, че не е така, но това сочно заяждане хич не беше за изпускане.
Той явно го разбра и само ме изгледа уморено.
— Не, обсъждахме някои нови сведения за стригоите, взели участие в атаката срещу фамилията Дроздов.
Гневът и заядливостта ми се стопиха. Фамилията Дроздов. Фамилията Бадика. Внезапно случилото се тази сутрин ми се стори невероятно банално. Как можех да стоя тук и да споря с Дмитрий за някакви романтични преживявания, които можеха да се случат или да не се случат, когато той и другите пазители се опитват да ни защитят?
— И какво открихте? — попитах тихо.
— Опитваме се да проследим някои от стригоите — сподели той. — И хората, които са били с тях. Има свидетели, които живеят наблизо. Те забелязали няколко от колите, използвани от групата. Номерата на автомобилите били от различни щати… вероятно групата се е разпръснала, за да ни затрудни в преследването. Но един от свидетелите успял да запомни номера на една кола. Регистрирана е на адрес в Споукан.
— В Споукан? — попитах учудено. — Градчето Споукан в щата Вашингтон? Че кой ще избере Споукан като място за убежище? — Бях там веднъж. Скучно градче, както всички затънтени градчета на Северозапада.
— Стригоите очевидно — отвърна той безучастно. — Адресът се оказа фалшив, но има улики, че наистина са били там. Под търговския център, намиращ се на това място, има подземни тунели. В този район са били забелязвани стригои.
— Тогава… — намръщих се аз, — няма ли да тръгнеш по следите им? Или някой друг? Искам да кажа, че тъкмо за това говореше Таша… Ако знаем къде са…