Ледено ухапване
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ледено ухапване». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви. Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Любовният живот на Роуз е пълен хаос. Най-добрият й приятел Мейсън е безнадеждно влюбен в нея, а нейният страхотно изглеждащ наставник Дмитрий сякаш е хвърлил око на друга.
Голяма и изненадваща атака на стригоите над една от кралските фамилии всява смут в Академията. А за капак на всичко, най-неочаквано се появява майката на Роуз след дългогодишно отсъствие от живота й…
— Пасва — промърморих, като си припомних колко много любовни проблеми ми се струпаха напоследък. Но все пак задържах парфюма, като опаковах останалите.
Вдигнах кутията в ръце и я отнесох долу до рецепцията, където ми дадоха тиксо, за да я запечатам отново, и ми обясниха в коя стая мога да намеря Ейдриън. Очевидно фамилията Ивашков на практика бе запазила цяло крило. Не се намираше много далече от стаята на Таша.
Вървях надолу по коридора с усещането, че съм момиче за доставки. Спрях пред неговата врата. Но преди да успея да почукам, тя се отвори и Ейдриън се изправи пред мен. Изглеждаше не по-малко изненадан от мен.
— Малък дампир — посрещна ме сърдечно той. — Не очаквах да те видя тук.
— Връщам ти това. — Тикнах кутията в ръцете му, преди да има време да протестира. Той я пое непохватно и леко политна от изненада. Но след като я улови по-здраво, отстъпи няколко крачки назад и я остави на пода.
— Нито един ли не ти хареса? — попита ме. — Искаш ли да поръчам други?
— Не ми изпращай повече подаръци.
— Не е подарък. Това е услуга. Коя жена няма парфюм?
— Не го прави повече — настоях аз твърдо.
Внезапно зад него прозвуча един глас:
— Роуз? Ти ли си?
Надникнах зад гърба му и видях Лиса.
— Какво правиш тук?
Заради главоболието ми и защото мислех, че тя се е усамотила някъде с Кристиан, тази сутрин бях блокирала връзката си с Лиса. При нормални обстоятелства щях да разбера, че е тук, още докато приближавах стаята. Отново отворих съзнанието си за нея и шокът й се предаде и на мен. Въобще не беше очаквала да ме види тук.
— Какво правиш ти тук?
— Дами, дами — обади се той със закачлив тон. — Не е необходимо да се карате заради мен.
Изгледах го свирепо.
— Не се караме. Просто искам да зная какво става тук.
Лъхна ме мирис на някакъв до болка познат афтършейв и тогава чух един глас за гърба си:
— Аз също.
Подскочих. Като се завъртях, видях Дмитрий застанал отвън в коридора. Нямах представа какво търсеше в крилото на фамилията Ивашков.
Той се е запътил към стаята на Таша, подсказа ми един вътрешен глас.
Несъмнено Дмитрий очакваше от мен да се забърквам постоянно в какви ли не бъркотии, но да види и Лиса тук, бе напълно неочаквано за него. Пристъпи покрай мен и влезе в стаята, като оглеждаше подозрително и тримата.
— Не се позволява на ученици от различни полове да се събират по стаите.
Знаех, че дори и да изтъкна, че технически Ейдриън не е ученик, това едва ли щеше да облекчи положението ни. Не ни бе позволено да посещаваме мъже по стаите им.
— Как успяваш да го постигнеш? — попитах разстроено Ейдриън.
— Кое?
— Да ни караш да изглеждаме лоши!
Той се захили.
— Ами вие сами дойдохте.
— Не биваше да ги пускаш вътре — скастри го Дмитрий. — Сигурен съм, че знаеш правилата в академията „Св. Владимир“.
Ейдриън сви рамене.
— Да, но не съм длъжен да спазвам някакви си тъпи училищни правила.
— Може би не си — отбеляза Дмитрий студено, — но очаквах все пак да ги уважаваш.
— Много съм изненадан, че точно ти ме наставляваш как да се държа с малолетни момичета — отбеляза Ейдриън хапливо и завъртя очи.
Зърнах гневната искра в очите на Дмитрий и за миг си помислих, че ще съм свидетел на нещо невиждано — как той губи прословутия си самоконтрол, за който толкова съм му се подигравала. Но той запази самообладание и само стиснатите му юмруци издаваха колко е бесен.
— Освен това — продължи Ейдриън — нищо лошо не се е случило. Ние само си общувахме.
— Ако искаш да си „общуваш“ с млади момичета, прави го на обществени места.
Наистина не ми хареса Дмитрий да ни нарича „млади момичета“, освен това имах чувството, че малко преигра.
Ейдриън се засмя, с онзи негов странен смях, от който кожата ми настръхна.
— Млади момичета? Млади момичета? Разбира се. Млади и в същото време стари. Те едва ли са видели много в живота си, но все пак вече са се нагледали на доста неща. Едната белязана с живот, а другата — със смърт… но те ли са онези, за които трябва да се тревожиш? По-добре се безпокой за себе си, дампир. Тревожи се за теб, тревожи се за мен. Ние сме тези, които са млади.
Ние останалите само го гледахме удивено. Не мисля, че някой беше очаквал Ейдриън внезапно да се впусне в такава психарска тирада.