Ледено ухапване
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ледено ухапване». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви. Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Любовният живот на Роуз е пълен хаос. Най-добрият й приятел Мейсън е безнадеждно влюбен в нея, а нейният страхотно изглеждащ наставник Дмитрий сякаш е хвърлил око на друга.
Голяма и изненадваща атака на стригоите над една от кралските фамилии всява смут в Академията. А за капак на всичко, най-неочаквано се появява майката на Роуз след дългогодишно отсъствие от живота й…
Той поклати глава.
— Пазителите не могат да направят нищо без разрешение от висшестоящите. А няма изгледи това да стане скоро.
— Защото мороите много приказват — въздъхнах аз.
— Просто са предпазливи — поправи ме той.
Имах чувството, че напрежението и враждебността помежду ни бяха изчезнали и отново се разбирахме.
— Хайде, стига. В този случай дори и на теб не ти се ще да си толкова предпазлив. На практика знаеш къде се крият стригоите. Стригоите, които избиват деца. Не изпитваш ли желание да се нахвърлиш срещу тях, когато най-малко го очакват? — Сега и аз започнах да говоря като Мейсън.
— Не е толкова лесно — въздъхна Дмитрий. — Ние сме отговорни пред Съвета на пазителите и пред мороите. Не можем просто така, на своя глава, да се втурнем и да действаме импулсивно. А между другото все още не разполагаме с достатъчно надеждна информация. Не бива да се въвличаш в ситуация, без да си запознат с всички подробности.
— Отново житейски уроци по дзен-будизъм — въздъхнах. Прокарах ръка през косата си и я прибрах зад ушите. — И защо впрочем ми разказваш всичко това? Това е работа на професионалните пазители. Не е работа за новаци.
Той се замисли и изражението му се смекчи. Винаги изглеждаше страхотен, но аз най-много го харесвах именно такъв.
— Наговорих ти някои неща… онзи ден и днес… които не трябваше да си позволявам. Оскърбителни думи по повод възрастта ти. Ти си на седемнадесет… но в трудна ситуация можеш да действаш и да се справяш не по-зле от всеки по-възрастен.
На гърдите ми олекна и сърцето ми заби радостно.
— Наистина ли?
Той кимна.
— В много отношения си доста млада и за много неща действаш като всички млади, но единственият начин да се промени това е да се отнасят към теб като към зряла личност. Трябва да го правя по-често. Зная, че оценяваш тази информация, и разбираш колко е важно да не я споделяш с никого.
Никак не ми беше приятно да ми напомнят колко съм млада, но ми допадна идеята той да говори с мен като равен с равен.
— Димка — обади се един глас. Таша Озера приближаваше към нас. Усмихна се, като ме видя. — Здравей, Роуз.
Дотук с радостното ми настроение.
— Здравей — поздравих сухо.
Тя отпусна ръка върху ръката на Дмитрий и дори плъзна пръстите си под ръкава му. Изгледах гневно тези нахални пръсти. Как смееше да го докосва?
— Отново имаш онова изражение — отбеляза тя.
— Какво изражение? — попита той. Сега строгият поглед, с който ме изучаваше преди малко, беше изчезнал. На устните му се появи лека, но многозначителна усмивка. Почти игрива.
— Изражението, което означава, че ще дежуриш през целия ден.
— Наистина ли? Имам такова изражение? — Сега и в интонацията му се появи закачлива, предизвикателна нотка.
Тя кимна.
— Всъщност кога точно ти свърши смяната?
Дмитрий наистина изглеждаше — кълна се в това — смутен.
— Преди един час.
— Не можеш да продължаваш така — възмути се тя. — Нуждаеш се от почивка.
— Ами… след като се има предвид, че съм пазител на Лиса…
— Засега — прекъсна го Таша многозначително. А на мен ми стана по-зле, отколкото през миналата нощ. — На горния етаж ще започне голямо състезание по билярд.
— Не мога да се присъединя — отклони поканата той, но продължаваше да се усмихва. — Пък и толкова отдавна не съм играл…
Какво? Дмитрий играеше билярд!
Внезапно вече нямаше значение, че само допреди малко ми каза, че трябва по-често да се отнася с мен като с възрастна. Една малка част от мен знаеше, че това е комплимент, но останалата искаше той да се държи с мен като с Таша. Игриво. Закачливо. Непринудено. Двамата изглеждаха толкова близки, държаха се тъй фамилиарно.
— Хайде, да отидем — помоли го тя. — Само един рунд! Можем да ги победим.
— Не мога — повтори той. Звучеше така, сякаш искрено съжаляваше. — Не мога при всичко това, което се случва.
Тя тутакси помръкна.
— Не. Предполагам, че не. — Погледна ме и додаде с по-весел тон: — Надявам се, че разбираш какъв твърдоглав инструктор имаш. Никога не изоставя задълженията си.
— Е — отвърнах аз, опитвайки се да подражавам на безгрижния й тон отпреди малко, — поне засега.
Таша ме изгледа озадачено. Според мен не разбра, че я поднасям. Но мрачният поглед, който ми хвърли Дмитрий, означаваше, че той е съвсем наясно какво става. Осъзнах, че току-що бях зачеркнала целия си досегашен напредък като зряла личност.
— Приключихме, Роуз. Помни какво ти казах.
— Да — кимнах и се извърнах. Внезапно ми се прииска да се прибера в стаята си и да се усамотя за малко. Този ден вече успя да ме изтощи напълно. — Определено ще го запомня.