Ледено ухапване
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ледено ухапване». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви. Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Любовният живот на Роуз е пълен хаос. Най-добрият й приятел Мейсън е безнадеждно влюбен в нея, а нейният страхотно изглеждащ наставник Дмитрий сякаш е хвърлил око на друга.
Голяма и изненадваща атака на стригоите над една от кралските фамилии всява смут в Академията. А за капак на всичко, най-неочаквано се появява майката на Роуз след дългогодишно отсъствие от живота й…
Нещо в думите му ме ядоса, но преди да го скастря, устните му намериха моите. Край на разумните разговори. Някакво мрачно недоволство започна да се надига в мен, но аз пренасочих тази интензивна възбуда във физическо действие, когато двамата с Мейсън се претърколихме на леглото. Притиснах го към леглото, като постигнах това, без да прекъсвам целувката. Явно ме биваше да правя няколко неща едновременно. Забих нокти в гърба му, докато ръцете му се плъзнаха по врата ми и освободиха конската опашка, която бях вързала само преди няколко минути. Той зарови пръсти в освободената ми коса, преди да премести устните си надолу и да ме зацелува по врата.
— Ти си… изумителна — прошепна ми. И можех да се закълна, че го вярваше. Цялото му лице грееше от страст по мен.
Извих се нагоре и оставих устните му да се притискат по-плътно към кожата ми, докато ръцете му се пъхнаха под края на блузата ми. Проникнаха по-навътре, обходиха корема ми и съвсем леко докоснаха долния ръб на сутиена ми.
Имайки предвид, че само преди минута бяхме увлечени в разгорещен спор, доста се изненадах от бързия напредък на нещата. Макар че, честно казано, нямах нищо против. Такава си бях. При мен всичко ставаше винаги бързо и импулсивно. В онази нощ, когато двамата с Дмитрий станахме жертви на магията за съблазняване на Виктор Дашков, ме беше обзела луда страст. Но Дмитрий успя да я контролира, така че започнахме бавно… и това посвоему беше прекрасно. Но през повечето време едва се сдържахме. Сега имах чувството, че това отново ще се повтори. Начинът, по който ръцете му галеха тялото ми. Страстните, опияняващи целувки.
И тогава осъзнах нещо.
Целувах Мейсън, но в мислите си бях с Дмитрий. И не беше сякаш просто си го спомнях. Всъщност си представях, че съм с Дмитрий — точно сега, — за да повторим отново онази нощ. Със затворени очи не бе трудно да се постигне.
Но когато ги отворих и видях очите на Мейсън, осъзнах, че той е с мен. Той ме обожаваше и толкова отдавна ме желаеше. Но за мен да направя това… да бъда с него и да си представям, че съм с някой друг…
Не беше честно.
Изскубнах се от прегръдката му.
— Не… недей.
Мейсън веднага спря, защото беше от този тип мъже.
— Прекалих ли? — попита.
Кимнах.
— Добре тогава. Не е нужно да го правим.
Пресегна се отново към мен, но аз се отдръпнах.
— Не, аз просто не… не зная. Да спрем дотук, става ли?
— Аз… — За миг остана безмълвен. — А какво стана с „многото неща“, които искаше да правим?
Да-а… положението изглеждаше много зле, но какво можех да му кажа? Не мога да бъда с теб, защото когато го правя, си мисля за друг мъж, с когото всъщност искам да бъда. Ти си само заместител?
Преглътнах. Чувствах се адски глупаво.
— Съжалявам, Мейс. Но просто не мога.
Той стана и прокара ръка през косата си.
— Добре. Всичко е наред.
Долових метална нотка в интонацията му.
— Ядосан си ми.
Той ме изгледа сърдито.
— Просто съм объркан. Не мога да те разбера. В един миг си разгорещена, а в следващия — студена. Казваш ми, че ме желаеш. После ми казваш, че не можеш. Нямам нищо против да беше избрала едно от двете, но ти ме караш да си мисля едно, а после поемаш в съвсем друга посока. И не само сега — така е през цялото време.
Беше истина. Разигравах го. Понякога флиртувах с него, но имаше много случаи, когато напълно го пренебрегвах.
— Има ли нещо, което искаш да направя? — попита ме, след като нищо не му отговорих. — Нещо, което ще… не зная. Което ще те накара да се чувстваш по-добре с мен?
— Не зная — отвърнах едва чуто.
Той въздъхна.
— Тогава какво искаш по принцип?
Дмитрий, помислих си. Но вместо това само повторих:
— Не зная.
С въздишка той се надигна и тръгна към вратата.
— Роуз, за човек, който твърди, че иска да събере колкото е възможно повече информация, наистина имаш още много да учиш за себе си.
Вратата се затръшна след него. От силния звук трепнах и докато се взирах в мястото, където Мейсън стоеше преди малко, осъзнах, че има право. Още много ми оставаше да уча.
Глава 16
Лиса ме намери по-късно същия ден. След излизането на Мейсън бях заспала. Чувствах се твърде потисната, за да си правя труда да се надигам от леглото. Но затръшването на вратата ме събуди.
Зарадвах се да я видя. Исках да й споделя за бъркотията с Мейсън, но преди да заговоря, усетих чувствата й. Бяха също толкова объркани, колкото и моите. Затова, както винаги, я оставих да започне първа.
— Какво се е случило?
Тя седна на леглото си и потъна в пухената завивка, обзета едновременно от гневни и тъжни чувства.
— Кристиан.