Ледено ухапване
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ледено ухапване». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви. Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Любовният живот на Роуз е пълен хаос. Най-добрият й приятел Мейсън е безнадеждно влюбен в нея, а нейният страхотно изглеждащ наставник Дмитрий сякаш е хвърлил око на друга.
Голяма и изненадваща атака на стригоите над една от кралските фамилии всява смут в Академията. А за капак на всичко, най-неочаквано се появява майката на Роуз след дългогодишно отсъствие от живота й…
Ръката ми още беше притисната в неговата и го притеглих към мен. Не се нуждаеше от други сигнали. Наведе се над мен и ме целуна, при което се оказах притисната до стената — много подобно на целувката с Дмитрий в гимнастическия салон. Разбира се, не беше както тогава с Дмитрий, но по свой начин беше приятно. Обвих ръце около Мейсън и го притеглих още по-плътно към себе си.
— Можем да отидем… някъде — прошепнах.
Той се отдръпна и се засмя.
— Не и когато си пияна.
— Не съм… вече не съм пияна — промърморих, като се опитах отново да го придърпам към мен.
Той ме целуна леко по устните и се отдръпна назад.
— Достатъчно си пияна. Слушай, никак не ми е лесно да те отблъсна, повярвай ми. Но ако утре още искаш да си с мен, когато си трезва, тогава ще поговорим.
Наведе се и отново ме целуна. Опитах се да обвия ръце около тялото му, но той още веднъж ме отблъсна.
— По-спокойно, малката — подразни ме и заотстъпва към коридора.
Изгледах го свирепо, но той само се засмя и се обърна. Докато се отдалечаваше, гневът ми се стопи и аз се запътих обратно към стаята си с усмивка на лице.
Глава 15
Сутринта на следващия ден се опитвах да си лакирам ноктите на краката — доста трудна задача при толкова жесток махмурлук, — когато на вратата се почука. Когато се събудих, Лиса вече бе излязла, затова сега се заклатушках през стаята, като внимавах да не съсипя неизсъхналия лак. Отворих вратата и видях на прага един от служителите на хотела, стиснал в двете си ръце голяма картонена кутия. Отмести я леко, за да може да ме погледне.
— Търся Роуз Хатауей.
— Аз съм.
Поех кутията от него. Беше обемиста, но съвсем не се оказа толкова тежка, колкото ми се стори на пръв поглед. Благодарих му набързо и затворих вратата, докато се чудех дали трябва да му дам бакшиш. Но вече бе късно.
Седнах на пода с кутията до мен. Нямаше никакъв надпис и отгоре беше залепена с тиксо. Взех една химикалка, надупчих тиксото, разкъсах го, отворих кутията и надникнах вътре.
Беше пълна с парфюми.
Сигурно имаше поне тридесетина малки шишенца с парфюми, подредени на дъното на кутията. За някои от тях бях чувала, за други — не. Имаше всякакви: от безумно скъпи, само за величия от калибъра на кинозвездите, до доста евтините, каквито бях виждала по дрогериите. Етернити. Ейнджъл. Ванила Фийлдс. Джейд Блосъм. Майкъл Корс. Пойзън. Хипнотик Пойзън. Пюър Пойзън. Хеш. Лайт Блу. Джован Мъск. Пинк. Шугър. Вера Уанг. Взимах парфюмите един по един, изчитах етикетите и накрая отварях шишенцата, за да ги помириша.
Бях стигнала някъде към средата на колекцията, когато се сетих. Нямаше кой друг да ми изпрати това, освен Ейдриън.
Не знаех как е успял да ги достави в хотела за толкова кратко време, но с много пари можеш да постигнеш почти всичко. Все пак не се нуждаех от вниманието на един богат и разглезен морой. Очевидно не бе разгадал правилно сигналите ми. Със съжаление започнах да слагам обратно парфюмите в кутията, но после се спрях. Разбира се, че щях да ги върна… но нямаше да навреди, ако помириша и останалите, преди да го направя.
Отново започнах да вадя шишенцата. На някои само помирисвах капачката, но от други впръсквах във въздуха Серендипити. Долче и Табана. Шалимар. Дейзи. На вълни ме връхлитаха аромат след аромат: на рози, виолетки, сандалово дърво, портокал, ванилия, орхидея…
Когато приключих, носът ми вече едва ли ставаше за нещо. Всички тези парфюми бяха създадени за хората. Те имаха много по-слабо обоняние от това на вампирите и дампирите, така че за нас тези миризми бяха прекалено силни. Сега разбрах какво е имал предвид Ейдриън, когато ми каза, че не е необходимо да се обливаш с много парфюм. След като на мен от всички тези ухания ми се зави свят, можех само да си представя как щяха да подействат на много по-чувствителното обоняние на мороите. Претоварването на сетивата ми никак не ми помагаше да се отърва от главоболието, с което се събудих тази сутрин.
Този път наистина опаковах всички парфюми, като спирах за кратко само на онези от тях, които наистина харесвах. Поколебах се, докато държах една малка опаковка в дланта си. После извадих червеното шишенце отвътре и отново го помирисах. Ароматът му беше свеж и сладникав. Беше на някакъв плод, но не на бонбон или захаросан плод. Опитах се да си припомня какво ухаеше така. Струваше ми се, че прилича на парфюма на едно момиче от общежитието. Тя ми беше казала на какво мирише. Беше нещо като череша, но ароматът беше по-остър. Да, френско грозде, това беше. И ето че го имаше в този парфюм, но примесен с мириса на цветя: момини сълзи и още някакви, които не можех да разпозная. Каквото и да бе смесено в това ухание, нещо в него ме привличаше. Сладникаво… но не прекалено. Прочетох текста върху етикета, търсейки името на парфюма. Amor, amor. Любов, любов.