Жените на Цезар (Част II: Весталките)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част II: Весталките)». Краткое содержание книги:
— Харесва ли ти атрият ми? — стрелна го със змийския си поглед Рабирий.
— Много — призна си Цицерон.
— Жалко, че не приемам гости, а?
— Много жалко. Но сега разбирам защо живееш като в крепост.
— Каненето на гости е просто излишно харчене на пари. По стените съм сложил цялото си богатство. Когато живееш в крепост, така е по-сигурно, отколкото да ги държиш в банка.
— Робите не се ли опитват да изчегъртат нещичко за себе си.
— Само ако им харесва да бъдат разпъвани на кръст.
— Да, това би трябвало да ги откаже.
Старецът сграбчи двете лъвски глави на позлатените облегалки на позлатения си стол.
— Обичам златото — сподели той. — Такъв красив цвят.
— Да, красив е.
— Значи искаш да ръководи защитата ми, а?
— Точно така.
— И колко пари ще ми струва удоволствието?
Цицерон за малко да отговори, че един лист злато десет на десет пръста ще му дойде добре, но накрая само се усмихна:
— Гледам на твоя случай като на изключително важен за бъдещето на републиката, Гай Рабирий, затова ще те защитавам на доброволни начала.
— Така и би трябвало.
Това беше цялата благодарност на стареца, задето най-великият римски адвокат му предлагаше безплатно услугите си. Но Цицерон нищо не каза.
— Подобно на останалите сенатори, Гай Рабирий, и аз те познавам от години, но не знам почти нищо, като се изключи… — той се покашля, — ъ-ъ-ъ, това, което можем да наречем просто градска клюка. Налага се да ти задам няколко въпроса, с цел да подготвя речта си.
— Няма да ти кажа нищо, така че си спести усилията. Измисли всичко сам.
— Само върху това, което знам от клюките?
— Намекваш за това, дето съм бил замесен в аферите на Опианик в Ларин? Навремето защитаваше Клуенций, нали?
— Но никога не съм споменавал тебе, Гай Рабирий.
— Много добре си сторил. Опианик умря толкова време преди процеса срещу Клуенций, как биха могли хората да научат истината? Ти тогава успя да съчиниш няколко доста умели лъжи, Цицероне, и точно за това не виждам причина да не застанеш начело на защитата ми. Никаква причина не виждам! Ти успя да внушиш на цялата аудитория, че Опианик е виновен за смъртта на повече свои роднини от Катилина. И го направи само за пари! А Опианик нямаше златна облицовка по стените. Интересно, нали?
— Нямаше как да знам. Никога не съм виждал дома му.
— Аз притежавам половин Апулия и не съм блага душа, но не заслужавам да ме пратят на заточение за нещо, което Сула ме принуди да сторя — мен и още около петдесет души. А на покрива на Курията се бяха качили далеч по-важни клечки от мен. Един Сервилий Цепион, един Цецилий Метел. Повечето щяха да седнат впоследствие на първия ред в Сената, а някои дори вече го бяха сторили.
— Да, давам си сметка за това.
— Искаш да говориш последен, преди събранието да гласува.
— Винаги така правя. Планът ми е пръв да говори Луций Кота, след него Квинт Хортензий и накрая — аз.
Но старият разбойник възмутено извика:
— Само трима? О, не, няма да стане! Искаш цялата слава за себе си? Ще имам седем адвокати. Седем е моето щастливо число.
— Съдия по делото — обясни му бавно и ясно Цицерон — е Гай Цезар. Той изисква делото да се разглежда според процедурата на Главция, сиреч в рамките само на едно заседание. Никакви свидетели няма да дават показания, затова второто заседание е излишно. Цезар ще остави два часа на обвинението и три часа на защитата. Но ако за тези три часа говорят седем души, никой от нас няма да има възможност да развие както трябва речта си!
— Колкото по-малко време имате да говорите, толкова по-убедителни ще са думите ви — настояваше Рабирий. — Ей това ви е проблемът на вас, само знаете въртели да правите! Обичате да си слушате гласа. Две трети от глупостите, които изреждате, са напълно безполезни… Това важи и за теб, Марк Цицерон. Празни брътвежи.