Жените на Цезар (Част II: Весталките)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част II: Весталките)». Краткое содержание книги:
— Моите действия спасиха Рим! Аз спасих своята родина!
— Мнозина са напълно съгласни с теб, Марк, повярвай ми. Изчакай страстите да се уталожат и сам ще се убедиш. В момента просто напрежението се поддържа от неколцина опитни провокатори като Цезар и Публий Клодий.
— Публий Клодий?
— О, да, и той е вътре. Той има доста поддръжници, не си ли забелязал? Разбира се, на него повече му отива да примамва бедните, но напоследък е удостоен с голямо внимание и сред дребните предприемачи. Хвърля доста пари да ги забавлява, а и за подаръци, особено за по-бедните — обясни Атик.
— Но той дори не е влязъл в Сената?
— След дванайсет месеца и това ще стане.
— Парите на Фулвия сигурно са му от полза.
— Така е.
— Откъде знаеш толкова много за Публий Клодий? Покрай приятелството ти с Клодия? Защо изобщо дружиш с нея?
— Клодия — подчерта Атик — е една от онези жени, които бих нарекъл професионални девственици. Въздишат и страдат по всеки мъж, когото срещнат, но само някой да се осмели да заплаши на дело честта им и тичат да се спасяват при безумно влюбения си съпруг. Затова предпочитат да се сближават с хора, които не представляват опасност — да речем хомосексуалисти като мен.
Цицерон преглътна, изчерви се и отклони погледа си. За пръв път чуваше Атик да използва тази ужасна дума.
— Е, ти пък се притесни — засмя се Атик. — Днес не е обикновен ден, не знам какви ги говоря. Просто забрави, че съм го казал.
Теренция беше наясно с положението, но думите, които използва, трябваше да отговарят на жена в нейното положение.
— Ти спаси родината си — отсече тя накрая.
— Не и преди Катилина да е победен на бойното поле.
— Как си представяш да спечели?
— Ами моите армии със сигурност не се престарават! Хибрида все още мисли най-вече за подаграта си, Рекс си е намерил уютно кътче в Умбрия, само боговете знаят какви ги върши Метел Кретик в Апулия, а Метел Целер е решил да налива масло в огъня на Цезар.
— Всичко ще свърши до Нова година, само почакай и ще видиш.
Това, което най-много се искаше на Цицерон, бе да облегне глава на хубавия бюст на жена си и да поплаче на воля, но това, както добре разбираше, не беше позволено в семейството. Затова прехапа устни и тежко въздъхна. Не смееше да погледне Теренция, да не би да забележи сълзите в очите му.
— Тирон съобщи ли ти какво е станало?
— О, да. Двамата Цезари произнесли смъртна присъда след най-гротескната проява на партизанщина в римската история. Оставили Лабиен да плещи на воля с часове, дори бил наел актьори, които да носят маски на Сатурнин и на чичо му Квинт; накрая излязло едва ли не, че убитите са били непорочни весталки, все едно не ги знаем какви изменници бяха. Като капак двамата синове на Квинт — отдавна прехвърлили четирийсетте — ревнали като малки деца, задето Гай Рабирий ги бил лишил от баща им! Публиката циврила с тях от съчувствие и дори ги замервала с цветя. Не ще и съмнение, представлението е било забележително. Двамата Цезари само напявали: „Ликторе, вържи му ръцете! Ликторе, вържи го за кола и свали кожата от гърба му! Ликторе, закови го на дървото!“ Пфу, гнусотия!
— Но Рабирий е обжалвал.
— Разбира се.
— И делото ще се разглежда утре пред центуриатните комиции. По процедурите на Главция, доколкото чух, но в рамките на едно-единствено заседание, защото нямало нито свидетели, нито доказателства. — Теренция гневно изсумтя. — Ако това не убеди заседателите що за глупост е обвинението, значи римляните наистина са си изгубили ума!
— Аз отдавна съм го забелязал — отбеляза с досада Цицерон. Изправи се и се усети много остарял. — С твое извинение, скъпа, няма да вечерям. Не съм гладен. Наближава залез-слънце, затова най-добре да отида у Гай Рабирий. Ще го защитавам.
— Заедно с Хортензий?
— И Луций Кота. Двамата с Хортензий се допълват чудесно.
— Ти естествено ще говориш последен.
— Естествено. Час и половина ще са ми предостатъчни, стига Луций Кота и Хортензий да се съгласят да говорят по по-малко от час всеки.
Но когато Цицерон се срещна с осъдения в неговата луксозна и недостъпна като крепост резиденция в Карина, установи, че Гай Рабирий има съвсем различни виждания за съдебната си защита.
Денят се бе оказал доста тежък за стареца: той трепереше и тихо подсмърчаше, докато настаняваше Цицерон в един удобен стол насред ослепителния атрий. Консулът се озърташе подобно на човек от село, който за пръв път се е озовал в големия град. Чудеше си дали ще намери достатъчно смелост да украси своя дом с подобен декор, ако някой ден се намереха пари за целта. Това помещение просто плачеше да стане собственост на някой консуларен сенатор, нищо че може би биеше твърде много на очи. Гипсовият таван беше изписан с множество златни звезди, обсипани със скъпоценни камъни, стените бяха облицовани с листове от истинско злато, също както и колоните, а дори дългият и плитък басейн — така нареченият имплувий — беше застлан с плочки от масивно злато.