Жените на Цезар (Част II: Весталките)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част II: Весталките)». Краткое содержание книги:
Някой от Кладенеца на комициите поде рефрена и преди Цицерон да се е осъзнал, дори поддръжниците на Катул запяха в хор: „Без съд и присъда! Без съд и присъда! Без съд и присъда!“
Но до насилие не се стигна. Като се имаше предвид буйният им нрав, Гай Пизон и Ахенобарб отдавна трябваше да са налетели на бой, но и двамата стояха като заковани. Квинт Лутаций Катул наблюдаваше и тях, и Бибул с неподправен ужас. Едва сега си даваше сметка в каква степен народът е бил против екзекуцията на съзаклятниците. Без да си дава сметка, той махна с дясната си ръка на Цицерон в ням жест да не отговаря, ами веднага да отстъпи.
Цицерон направи няколко бързи крачки към ръба на площадката и от вълнение едва не падна през парапета. Вдигна ръце в умолителен жест и най-после успя да наложи тишина. Когато присъстващите се поуспокоиха, консулът тежко преглътна.
— Градски преторе, оставям на теб да тълкуваш законите! Нека бъде твоето мнение! Сенатус Консултум Ултимум не може да се отнася до правото на народния трибун да налага вето, когато въпросът не е свързан с бунта в Етрурия и съзаклятието в Рим!
Цицерон щеше да се бори до последен дъх, но в този миг си даваше сметка, че е загубил.
Като замаян се съгласи на всички условия, които Цезар му представи чрез Рул; дори не проумяваше как така искат само толкова. Рул дори се съгласи да бъдат избегнати предварителните заседания й седемнайсетдневният срок, изискван от закона на Дидий! Толкова ли не можеха да проумеят идиотите на Форума, че щом извънредното положение не може да забрани налагането на вето, значи нищо не даваше право да се прескочат законовите процедури? О, разбира се, че зад всичко това стоеше Цезар. Иначе защо ще държи пак той да бъде съдия при обжалването на Рабирий? Но какво точно целеше Цезар?
— Не всички са срещу теб, Марк — увери го Атик, докато двамата вървяха по Алта Семита към великолепната къща на Атик на самия връх на Квиринала.
— Но тези, които са, са твърде много — каза Цицерон. — О, Тит, аз трябваше да отърва града от онези проклети конспиратори!
— Знам. — Атик се спря до един незастроен терен, откъдето се разкриваше прекрасна гледка към Марсово поле, завоя на Тибър, Ватиканското поле и хълмовете оттатък. — Ако процесът срещу Рабирий не е свършил, ще можем да го наблюдаваме оттук.
Но покритото с трева празно пространство до септата беше почти пусто; каквато и да е била съдбата на Рабирий, вече беше решена.
— Ти кого прати да наблюдава двамата Цезари? — попита Атик.
— Тирон, облечен в тога.
— Доста рисковано за Тирон.
— Да, но на него мога да разчитам, че ще ми разкаже всичко точно и в подробности. Само ти би могъл да го сториш, но ти ми беше нужен в народното събрание. — Цицерон тихо изсумтя, без да стане ясно дали въздишаше, или се подсмихваше. — Народното събрание! Каква пародия.
— Трябва да признаеш, че Цезар е хитрец.
— Това не съм го отричал никога! Но защо ми го казваш, Тит?
— Имам предвид предварителното условие, че присъдата, която евентуално ще наложат центуриите, ще е само изгнание и парична глоба. След като Рабирий не го заплашва нито бичуване, нито обезглавяване, мисля, че центуриите ще гласуват присъдата.
Този път спря Цицерон.
— Не биха го направили!
— Напротив. Процесът, Марк, всичко опира до него! Хората извън Сената рядко притежават политически усет, всеки преценява политиката според това доколко засяга личния му интерес. Ето защо никой не си даде сметка колко опасно би било за Рим петимата да бъдат оставени живи и допуснати до процес на Форума. Но всички усещат, че нещо заплашва и техния личен интерес, когато се стигне до екзекуция на граждани, дори това да са изменници, признали сами вината си, ако не им е била дадена възможност за защита и обжалване пред съда.