Жените на Цезар (Част II: Весталките)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част II: Весталките)». Краткое содержание книги:
— Тогава ще можем заедно да защитаваме Рабирий при обжалването.
— Налага се само да отложим делото — заключи Пизон.
Цицерон единствен знаеше истинското съдържание на древните закони и си позволи да изгледа Пизон отвисоко.
— Нищо не можем да отложим! Обжалването трябва да се разгледа веднага след присъдата на двамата Цезари.
— Е, на мен всичко това ми изглежда като буря в чаша вода — обади се Метел Сципион, който можеше да се похвали с предците си, но не и с интелекта си.
— Напротив, това е нещо много повече — възрази Бибул. — Знам, че по принцип не виждаш по-далеч от носа си, Сципионе, но все си усетил промяната в настроенията сред народа от деня, когато екзекутирахме съзаклятниците? На народа това не се хареса! Ние сме сенатори, ние стоим вътре в нещата, ние открояваме по-добре нюансите в ситуации като заговора на Катилина. Но дори мнозина конници от осемнайсетте центурии недоволстват и обвиняват Сената, че си е присвоил права, които принадлежат на съдилищата и народните събрания. Този измислен процес, който Цезар започна, предоставя на народа случай да се събере на публично място и да изрази на глас своето недоволство.
— Като осъдят Рабирий при обжалването? — попита Лутаций Катул, който навярно също не проумяваше всичко. — Бибуле, не биха го сторили! Двамата Цезари ще го обявят за виновен, със сигурност ще произнесат смъртна присъда, но центуриите винаги са отказвали да потвърдят подобна присъда. Навярно ще мърморят, но облаците ще се разсеят от само себе си. Цезар няма да постигне нищо пред центуриите.
— И аз съм съгласен, че не би трябвало да успее — подкрепи го с половин уста Цицерон, — но нещо ми подсказва, че ще стане точно обратното? Цезар сигурно крие още някой фокус в гънките на тогата си и ще го покаже, когато му потрябва.
— Дали облаците ще се разсеят или не, Квинт Лутаций, не е важно. Да не би да искаш от нас да стоим със скръстени ръце, докато Цезар си разиграва коня? — възмути се Метел Сципион.
Отговори му Цицерон:
— Разбира се, че не! И аз като Бибул мисля, че народът в момента е недоволен. Ето защо не можем да допуснем Рабирий да обжалва още днес. Единственият начин да го постигнем е като анулираме лекс регия де пердуелионис. Затова още тази сутрин ще свикам Сената и ще поискам указ, който да подкани трибутните комиции да анулират закона на Тул Хостилий. — Цицерон затвори очи и потръпна. — Страхувам се, че се налага да използвам отново указа за извънредно положение — този път, за да заобиколя Дидиевия закон и срока от седемнайсет дни между две четения. Не можем дори да си позволим предварителни заседания.
Бибул смръщи вежди.
— Не твърдя, че притежавам твоите познания върху правото, Цицероне, но със сигурност извънредното положение не засяга народното събрание, освен ако народното събрание не обсъжда въпрос, който има пряка връзка с Катилина. Искам да кажа, всички знаем, че делото срещу Рабирий е свързано именно с Катилина, но единствените гласоподаватели, които ще мислят като нас, са сенаторите, а те няма да са достатъчно, за да наложат решение.
— Сенатус Консултум Ултимум стои над законите, също както над законите стои диктаторът — твърдо заяви Цицерон. — Той замества всички нормални обществени и законодателни дейности.
— Народните трибуни ще ти наложат вето — предупреди го Бибул.
Цицерон го изгледа лукаво.
— Според Сенатус Консултум Ултимум не могат да налагат вето.
— Какво искаш да кажеш, Марк Тулий? — попита смаяният Публий Сервилий Рул три часа по-късно пред народното събрание. — Как така не мога да наложа вето?
— Драги мой Публий Сервилий, Рим се намира в извънредно положение, което означава, че трибуните са временно лишени от правото си на вето — обясни Цицерон.
На Форума присъстваха малцина, повечето от постоянните му посетители бяха предпочели да отидат на Марсово поле, за да видят какво ще сторят двамата Цезари с Гай Рабирий. Но онези, които бяха останали вътре в пределите на померия и очакваха контраудара на Цицерон, далеч не бяха само сенатори или клиенти на Катуловата фракция. Навярно повечето от седемстотинте присъстващи на площада бяха опозиционно настроени. Освен това погледът на Цицерон различи Марк Антоний и неговите братя — побойници, а също младия Попликола, Децим Брут и дори самия Публий Клодий, който усилено обясняваше нещо на всички край себе си. Където да застанеха Антоний и компания, внасяха напрежение, а погледите на околните ставаха все по-заплашителни.