Кресчендо

Набързо анализирах чувствата си, но ми бяха нужни повече от няколко секунди, за да установя със сигурност какво точно изпитвам. Искаше ми се да видя Пач — това винаги щеше да ми се иска, — но не там беше въпросът. Трябваше да реша дали съм готова да го видя. Можех ли да приема него и Марси? Особено след всичко, което той ми каза снощи?

— Ще си помисля — обещах на Скот, осъзнала, че прекалено бавя отговора си.

— Да мина ли към десет да те взема?

— Не. Ако дойда, Ви ще ме докара. — Посочих към вратата на кухнята и казах: — Виж, трябва да вървя.

— Надявам се да се видим там — каза той и ми се усмихна лъчезарно за последен път, после си тръгна.

След края на работното време намерих Ви на паркинга.

— Благодаря, че ще ме откараш — казах й и се отпуснах тежко на седалката. Краката ме боляха, ушите ми бучаха от разговорите и от силния смях в претъпкания ресторант — да не говорим колко пъти ми бяха подвиквали и ме бяха поправяли келнерите и готвачите. Неведнъж обърках поръчките, неведнъж влизах в кухнята от грешната врата. Веднъж едва не съборих една сервитьорка, понесла множество чинии. Добрата новина беше, че имах трийсет долара от бакшиши в джоба. След като си платях глобата, всичките ми бакшиши щяха да отидат за кабриолета. Мечтаех за деня, когато нямаше да се налага да разчитам на Ви да ме кара напред-назад.

Но не колкото мечтаех за деня, когато ще забравя Пач.

Ви се ухили.

— Няма безплатен обяд. Всичките пъти, когато те карам, всъщност са задължения, които трупаш към мен.

— Не, сериозно, Ви. Ти си най-добрата ми приятелка на света. Най-близката.

— Ау, дали да не отбележим този паметен момент, като се отбием в «Скипи» за сладолед? Бих хапнала сладолед. Всъщност малко Е621 ще ми се отрази добре. Нищо не ми доставя такава радост като една голяма доза вредна пържена храна, подгизнала от добрия стар Е621.

— Може ли да отложим за друг път? — попитах. — Тази вечер ме поканиха на плажа Делфик. Повече от добре дошла си да дойдеш с мен — добавих бързо. Изобщо не бях сигурна, че съм взела правилното решение, когато се бях навила да отида. Защо се подлагах на мъчението отново да се срещна с Пач. Знаех, че искам да е близо до мен. Ако бях по-силен и по-смел човек, щях да прекъсна всички връзки и да се махна. Ако бях по-силен човек, щях да заудрям с юмруци по вратата на съдбата. Пач беше напуснал живота ми завинаги. Знаех, че трябва да приема този факт, но имаше голяма разлика между това да знаеш и да го направиш.

— Кой ще ходи? — попита Ви.

— Скот и още хора от училището. — Нямаше смисъл да споменавам Марси и тутакси да получа отказ. Имах чувството, че тази вечер ще се нуждая от подкрепата на Ви.

— Предпочитам да се гушна при Риксън и да гледам филм. Мога да го питам дали няма някой приятел, който да отиде с теб. Може да направим двойна среща. Да ядем пуканки, да се майтапим, да се натискаме.