Кресчендо
- Автор: Фицпатрик Бека
- Серия: Ш-ш-шт #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кресчендо». Краткое содержание книги:
— Покажете ми документ за самоличност — протегнах ръка аз.
Марси безгрижно сви рамене:
— Не го нося.
И двете знаехме, че не е забравила шофьорската си книжка, както знаехме и че днес не е рожденият й ден.
— Тази вечер сме много натоварени — престорих се, че се извинявам аз. — Управителката не иска да се отделям за дълго от другите клиенти.
— Управителката несъмнено иска клиентите да са доволни. Сега пей.
— И понеже стана дума — намеси се Итън, — донеси ни от онези безплатни шоколадови торти.
— Предлагаме само резени, не цели торти — казах.
— Предлагаме само резени… — изимитира ме Адисън и останалите избухнаха в кикот.
Марси бръкна в чантата си и извади видеокамера. Червената лампичка примигна и тя насочи обектива към мен.
— Нямам търпение да покажа филмчето на цялото училище. Добре, че имам достъп до имейлите на всички. Кой да допусне, че ще е толкова полезно да работиш в администрацията!
Знаеше за дневника. Нямаше друг начин. И това беше отмъщението. Петдесет точки за мен, задето й откраднах дневника. Два пъти повече за нея, ако изпрати на всички в гимназията видео как й пея «Честит рожден ден».
Посочих през рамо към кухнята и бавно заотстъпвах назад:
— Вижте, поръчките ми се трупат…
— Итън, иди да кажеш на прелестната келнерка ето там, че искаме да разговаряме с управителя. Обясни й, че помощничката се държи нелюбезно… — нареди му Марси.
Не можех да повярвам. Работех тук по-малко от три часа, а Марси щеше да направи така, че да ме уволнят. Как щях да си платя глобата? Пък и трябваше да се сбогувам с фолксвагена кабриолет. Ако не работех, нямаше да мога да си купя колата. И най-важното, работата ми трябваше, за да отвличам мислите си от безполезната борба да се справя с мъчителната истина: Пач напускаше живота ми. Завинаги.
— Времето изтече — оповести Марси. — Итън, отивай при управителката.
— Чакай, ще го направя.
Марси изписка и плесна с ръце.
— Добре че си заредих батерията.
Мислено дръпнах по-надолу кепето, за да скрия лицето си. Отворих уста.
— «Честит рожден ден на теб…»
— Посилно! — креснаха всички.
— Честит рожден ден на теб — запях посилно, твърде засрамена, за да си давам сметка дали пея фалшиво, или не. — Честит рожден ден, скъпа Марси. Честит рожден ден на теб.
Никой не продума. Марси прибра камерата в чантата си.
— Е, беше досадно.
— Звучеше си… нормално — отбеляза Итън.
Кръвта напусна лицето ми. Усмихнах се кратко, победоносно. Петстотин точки. Соловото ми изпълнение заслужаваше поне толкова. Край с размазващата преднина на Марси. Официално бях водач в листата.
— Нещо за пиене? — попитах учудващо бодро.
Записах поръчките им и се запътих към кухнята, но Марси ме повика:
— А, Нора?
Заковах се на място. Рязко си поех дъх, чудейки се на какво мъчение ще ме подложи този път. О, не. Освен ако… не ме издадеше пред всички. Още сега. Щеше да оповести на целия свят, че съм откраднала дневника й, за да разберат колко подла и презряна твар съм.
— Ще ускориш ли поръчката ни? — довърши Марси. — Ще ходим на купон.
— Да ускоря поръчката ви ли? — повторих глуповато. Нима не знаеше за дневника?
— Пач ще ни чака на Делфик и не искам да закъсняваме. — Марси тутакси запуши устата си с ръка. — Извинявай, изобщо не съобразих. Не биваше да споменавам за Пач. Сигурно ти е трудно да го виждаш с друга.
Усмивката ми се стопи. Усетих как по врата ми плъзва топлина. Сърцето ми биеше толкова бързо, че свят ми се зави. Стаята се сви и в центъра застана убийствената усмивка на Марси, която ми се присмиваше. Значи всичко си беше постарому. Пач се беше върнал при Марси. След като си бях тръгнала снощи, той беше решил да се примири с онова, което ни сервираше съдбата. След като не можеше да има мен, щеше да се задоволи с Марси. Как така имаха право на връзка? Къде бяха архангелите, когато ставаше дума за Пач и Марси? Ами тяхната целувка? Щяха ли архангелите да си затворят очите, понеже знаят, че тя не означава нищо? Идеше ми да се разкрещя заради цялата несправедливост. Марси можеше да бъде с Пач, понеже не го обича, но аз не можех, понеже го обичах и архангелите го знаеха. Какво толкова лошо имаше да се обичаме? Всъщност бяха ли ангелите и хората толкова различни?
— Няма проблем, аз вече го преодолях — отговорих с хладна вежливост.
— Браво на теб — каза Марси, дъвчейки изкусително сламката си, но по вида й ясно личеше, че не ми вярва.
В кухнята предадох поръчката на Марси на готвачите. Оставих празно мястото «специални изисквания». Марси бързаше да се види с Пач на плажа Делфик. Толкоз по-зле за нея.