Кресчендо

Когато влязохме отново в пределите на Колдуотър, подкарах мустанга през града и поех по Бийч към Дийкън. Продължаваше ритмично да ръми. Пътят беше тесен и лъкатушещ, а от двете му страни растяха вечнозелени дървета. На следващия завой Скот ми посочи един комплекс с апартаменти в стил Кейп Код — с мънички балкончета и сиви керемиди. На малката тревна площ отпред имаше занемарено игрище за тенис. Цялото място се нуждаеше от пребоядисване.

Вкарах мустанга в паркинга.

— Благодаря, че ме докара — каза Скот и преметна ръка през облегалката на седалката ми. Очите му бяха изцъклени, усмивката му бе лениво извита на една страна.

— Ще успееш ли да влезеш? — попитах.

— Не искам да влизам — завалено отговори той. — Килимите миришат на кучешка пикня, а по тавана на банята има мухъл. Искам да остана тук навън, с теб.

Понеже си пиян.

— Трябва да се прибирам. Късно е, а днес още не съм се обаждала на мама. Ще откачи, ако не й звънна скоро. — Пресегнах се през него и отворих предната врата.

В това време той навъртя една моя къдрица около пръста си:

— Красота.

Освободих къдрицата.

— Няма да стане. Ти си пиян.

— Съвсем малко — ухили се той.

— Утре нищо няма да си спомняш.

— На плажа ми се стори, че помежду ни се появи някаква близост.

— Така беше. И толкова. Сериозно ти казвам. Ще те изритам. Прибирай се.

— Ами колата ми?

— Тази вечер ще я взема с мен и ще ти я върна утре следобед.

Скот въздъхна доволно и се отпусна още по-удобно на седалката.

— Искам да вляза вътре и да изсвиря едно соло с Джими Хендрикс. Ще кажеш ли на всички, че партито свърши?

Завъртях отчаяно очи:

— Но ти току-що покани шейсет човека. Няма да отида да им съобщя, че купонът се отменя.

Скот се наведе извън колата и повърна.

Ужас.

Хванах го за ризата и го дръпнах вътре, после преместих колата няколко метра по-напред. Натиснах ръчната спирачка и излязох навън. Минах от страната на Скот и го измъкнах от колата за ръцете, като внимавах да не стъпя в изсипаното съдържание на стомаха му. Той преметна ръка през рамото ми и аз едва не се свлякох под тежестта му.

— Кой апартамент? — попитах.

— Трийсет и две. Най-горния етаж.

Естествено, че ще е на последния етаж. Защо да очаквам да ми бъде лесно?

Помъкнах Скот нагоре по стълбите, пристигнах горе задъхана и го вмъкнах пред вратата на апартамента му, където беше същински хаос от тела и оглушителен рап, който направо ми разтърси мозъка.

— Спалнята е отзад — промърмори Скот в ухото ми.

Задърпах го напред през блъсканицата, отворих вратата в дъното на коридора и го стоварих на долния матрак от леглото на два етажа. В съседния ъгъл имаше малко бюро, сгъваем кош за дрехи, стойка за китара и няколко гирички. Стените бяха бели и доста захабени, украсени оскъдно с плакат от «Кръстникът 4» и емблемата на «Ню Ингланд Пейтриътс».