Кресчендо

— Цяла нощ ли ще се криеш на тъмно? — попита ме той. Дъхът му миришеше на алкохол.

— Не съм фен на деветдесет процента от хората на това парти.

Той кимна с разбиране и извади метален термос.

— Нямам бактерии, честна скаутска. Пийни си колкото искаш.

Приведох се да помириша съдържанието на термоса. Веднага се дръпнах, понеже алкохолните пари опариха гърлото ми.

— Какво е това? — попитах. — Самолетно гориво ли?

— Тайната ми рецепта. Ако ти кажа, ще трябва да те убия.

— Няма да се наложи. Сигурна съм, че ако пийна, ще има същия ефект.

Скот се отпусна назад с лакти в пясъка. Беше си облякъл фланелка на «Металика» с отрязани ръкави, бермуди в цвят каки и джапанки. Аз бях с униформата си от работа, без кепето, жилетката и ризата. За щастие си бях облякла една туника, когато тръгвах за работа, но нямах с какво да заменя панталоните от туид.

— Е, кажи ми Грей, какво търсиш тук? Трябва да призная, допусках, че ще предпочетеш да си пишеш домашното.

Излегнах се на пясъка до него и го изгледах:

— Престани да се правиш на кретен, номерът вече се изтърка. Е, скучна съм, добре.

Той се ухили.

— На мен ми харесваш. Може и да си скучна, но ще ми помогнеш да си взема изпитите тази година. Особено по английски.

Боже.

— Ако това беше въпрос, отговорът е не, няма да ти пиша есетата по английски.

— Ти така си мислиш. Още не съм започнал да прилагам прочутото обаяние на Скот.

Засмях се и той се усмихна по-широко.

— Какво? Не ми ли вярваш?

— Не вярвам, че ти и обаяние имате място в едно изречение.

— Никое момиче не може да устои на обаянието ми. Казвам ти, направо откачат. Ето основните моменти: пия по двайсет и четири часа седем дни в седмицата, не се задържам никъде на работа, не знам дори елементарна математика и по цял ден играя видеоигри и се мотая.

Отметнах глава назад и усетих как раменете ми се тресат от смях. Започвах да си мисля, че пияната версия на Скот ми допада много повече от трезвата. Кой да допусне, че Скот може да бъде самоироничен?

— Престани да се облизваш лакомо — закачливо вирна брадичка Скот. — Ще ми се замае главата.

Усмихнах му се лениво.

— Караш мустанг. Това са поне десет точки отгоре.

— Страхотно. Десет точки. Още двеста и ще попадна в червената зона.

— Ами престани да пиеш — предложих.

— Да престана ли? Животът ми е гаден и когато го съзнавам едва наполовина, а ако престана да пия и го възприема точно какъвто е, вероятно ще трябва да скоча от някой мост.

Замълчахме.

— Когато съм пиян, почти забравям кой съм — каза той и усмивката му малко помръкна. — Съзнавам, че още съм тук, но съвсем смътно. Приятно ми е така. — Надигна термоса, вперил поглед към тъмното море право напред.

— Да, и моят живот не е цветя и рози.

— Заради баща ти ли? — предположи той и изтри горната си устна с опакото на ръката си. — Ти не си виновна за това.

— От което ми става даже по-зле.

— Как така?

— Ако вината беше моя, това щеше да означава, че държа положението в ръце. Работата обаче е там, че ако държах положението в ръце, татко никога нямаше да умре. Щях да се погрижа за това.