Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Мъртва. — Тя се намръщи. — Преди два дни.
— О! — Той се сети за дяволитите очи на Зарала и чувството й за хумор, и се натъжи. — Съжалявам да го чуя. Тя беше мила жена. — В този миг му хрумна нещо. — Нали не е…? По какъв начин…?
— Настъпи естественият край на дългия й живот. — Сави се изпъна. — На нейно място избрахме Савара.
Лоркин кимна отново, без да е сигурен по какъв начин да изрази удоволствието си от новините за избора на нова кралица, когато старата токущо е починала. Жената му беше съобщила новината съвсем спокойно, което предполагаше, че не очаква от него коментари. Той се радваше да научи, че за нова кралица е избрана Савара. Не само защото тя му бе помагала много пъти и бе ръководителка на Тивара, а и защото беше умна, без предразсъдъци и откровена.
Жената се обърна към вратата на стаята. Причината за разсеяността й се появи миг по-късно, когато в стаята влязоха Денил и една робиня.
Посланикът погледна към мъжа на пода, който не помръдвайте, въпреки че беше буден и ги гледаше. После Денил вдигна очи към Лоркин и Сави.
— Какво се случи? — попита той.
Лоркин сви рамене.
— Не съм съвсем сигурен. — Той се обърна към Сави.
— Напоследък тук имаше размествания на роби, които бяха доста подозрителни — каза тя. — Този тук — тя посочи мъжа на пода, — не е роб. Той е магьосник с нисък статус. Предложили са му земя и статут на ашаки, ако се представи за роб и помогне за отвличането на Лоркин.
— Отвличането на Лоркин? — повтори Денил. — Отново?
Очите й се присвиха развеселено.
— Не от нас. Получил е предложението чрез приятел. Вярва, че то идва от краля, макар да няма доказателство за това.
— Разбира се, че не. — Денил огледа стаята и погледът му се спря върху робинята, която го бе довела в стаята. — А тя?
— Може да й се вярва, да — отвърна Изменницата.
— Добре. — Денил погледна младата жена. — Ще събудиш ли посланик Тайенд? После го доведи тук.
Робинята кимна и бързо се отдалечи. Лоркин осъзна, че тя не се хвърли по очи на пода, дори не се поклони. Денил бе толкова потънал в размисли, че дори не забеляза. Отиде до мъжа и го погледна.
— Не е завързан — промърмори той.
— Отнех силата му — отвърна Сави. — Искате ли да го убия?
— Не. Поне не още. Но не искам да чува за какво си говорим.
Жената сви рамене. Купол от бяла светлина покри лицето на мъжа.
— Няма нито да ни чува, нито да ни вижда. Между другото, аз съм Сави.
— Благодаря за намесата, Сави — каза Денил. — Значи той смята, че кралят стои зад това?
Тя кимна.
— Амакира сигурно възнамерява да обвини Изменниците за отвличането на Лоркин.
— И след като разчете съзнанието на Лоркин…
— След като се опита — поправи го шпионката.
— … след като измъкне с мъчения информацията от него, ще го убие и ще направи да изглежда така, че са го направили Изменниците.
Лоркин усети ледени тръпки по гърба си. Образът на измъчваната робиня отново проблесна пред очите му. „Не съм сигурен дали ще успея да издържа толкова дълго, колкото нея“.
Вниманието им бе привлечено от движение край вратата. В стаята влезе Тайенд, следван от младата робиня. Той погледна проснатия на пода мъж, Сави, Лоркин и Денил, след което мълчаливо изслуша обясненията им.
— Въпросът сега е какво ще направи кралят, когато разбере, че планът му се е провалил — каза той. — Нямаме доказателство, че той е уредил това. Предположението ни би могло да го обиди. Освен това може да реши да изведе Лоркин от Дома на Гилдията, за да го предпази. — Той погледна към младия магьосник. — Да го отведе на място, където никой няма да го намери.
Лоркин потрепна.
— Можем ли да се престорим, че нищо не се е случило?
Денил и Тайенд се спогледаха.
— Бихме могли — отвърна Тайенд, — ако не беше този мъж. Не можем да го убием. Той би трябвало да е кралска собственост.
Денил погледна с присвити очи проснатия на пода мъж.
— Добре, ако всички се преструваме, че той е просто някакъв роб… бихме могли да кажем, че сме го заловили да използва магия и настояваме да бъде преместен оттук. Ще трябва да изчакаме да възстанови силата си или те ще се учудят как сме успели да го изцедим докрай.