Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
„Съветваме Черната магьосница Сония да остане в Крепостта, докато не бъде подсигурено безопасно преминаване. Очаквайте скоро инструкции.“
Отдолу бе нарисуван странен символ — кръг с нарисувана в него спирала. Лоркин го беше описал на Разпоредителя Оусън, като му бе казал, че това е един от начините Изменниците да удостоверяват самоличността си. Изпълни я въодушевление. Скоро сама щеше да прецени хората, които бяха впечатлили Лоркин толкова силно и които преди много години бяха помогнали на Акарин да избяга от робство.
Сония вдигна хартията във въздуха с помощта на магията си и я подпали. Останалите гости замърмориха изненадано, докато тя бързо се превръщаше в пепел. Сония се обърна към Ортън и се усмихна.
— Мисля, че тези шпиони скоро ще престанат да ви притесняват, Наблюдателю Ортън.
„След като няколко нощи спах на студен каменен под, не би трябвало да имам проблеми със съня в нормално легло. Какво не ми е наред?“.
Лоркин усещаше напрежението в тялото си. Колкото и да се протягаше, да правеше дихателни упражнения и да се опитвате да се отпусне върху мекия дюшек, той не можеше да се успокои. Изобщо не му помагаше и това, че всеки път, когато умът му навлизаше в периода на блуждаене точно преди заспиването, в главата му нахлуваха спомените за робинята.
Той не искаше да мисли за нея.
Но не успяваше да я прогони от главата си.
Жената бе поела водата с такова нетърпение, сякаш знаеше какво има в нея. Може би все пак беше Изменница. Първоначално се опита да прикрие въздействието на отровата. Това определено означаваше, че знае какво е изпила. Накрая вече не можеше да мълчи. Ако пазачът не се беше втурнал в килията и не я беше извлякъл навън, Лоркин щеше да се предаде и да я изцели. В изблик на ненавист и раздразнение Лоркин бе запратил каната върху мъжа, но тя се удари в решетката и се разби.
След това пристигна сачаканецът, който го разпитваше. Лоркин очакваше, че мъжът ще се зарадва и ще разкрие, че от самото начало е очаквал жената да умре, но той мълчаливо огледа мъртвото момиче, не каза нищо на Лоркин и излезе с разтревожено лице.
На следващата сутрин няколко мъже, които Лоркин никога не беше виждал, го изведоха от килията и го отведоха в малък двор. Когато каретата, в която го натовариха, пристигна пред Дома на Гилдията, Лоркин се зачуди дали това не е един изключително реален сън.
Не беше сън. Кралят го беше освободил. Не му бе дадено никакво обяснение. Нито се извиниха за затварянето му. Просто му заповядаха да не излиза оттам.
„Защо?“
Лоркин се обърна на другата страна. Над главата му с мека светлина грейна магическо кълбо. Той издигна бариера пред вратата, използвайки последните остатъци от магията, която му беше вляла Тивара. Макар сега да не спеше в стаята, където бе умряла Рива, споменът за някой, който се промъква в леглото му през нощта, бе изненадващо ярък и неприятен, въпреки че преживяването му тогава бе доста приятно в началото. Не можеше да спре да си представя как някой се появява в мрака или че той лежи до труп.
„Очи, взиращи се тавана, без да виждат нищо. Като очите на робинята в затвора“.
Лоркин се загледа в магическото кълбо, изгубил всякаква надежда да заспи.
После отново отвори очи и макар нищо да не се беше променило, той знаеше, че е минало време. Беше заспал, след като бе изгубил надежда да заспи. Но защо се беше събудил? Не можеше да си спомни дали бе имал сън или кошмар.
Някакво потупване в централната стая вледени кръвта му и той се вцепени. Насили се да извърне глава, погледна през вратата на стаята и видя светлинка.
„Там има някой…“
Лоркин свали бариерата от вратата и издигна друга около себе си, после стана и предпазливо се приближи към другата стая. В нея стояха двама роби. Млад мъж лежеше на пода, а над него се беше надвесила жена на средна възраст, която бе поставила едната си ръка на челото му, а в другата стискаше нож.
„О, не. Пак ли“.
Но в този миг мъжът примигна. Беше жив. „Тя му разчита съзнанието“ — осъзна Лоркин. Жената го погледна и той разпозна в нея една от кухненските робини.
— Лоркин — каза тя. Свали ръката си от челото на младежа и се изправи. — Аз съм Сави. Кралицата ти изпраща поздравите си.
Лоркин кимна.
— Как е тя? — попита той машинално, но после се досети, че първо трябва да й благодари, тъй като мъжът, с когото се занимаваше, сигурно бе възнамерявал да го убие.