Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Не искам да бъда ваш враг, Селендри. Дори не искам да ви причинявам неприятности.
— Думите са евтини. Евтини и безсмислени.
— Не мога… — Отново благоразумна пауза. Локи пипаше внимателно като майстор скулптор, който полага бръчици край очите на каменна статуя. — Вижте, може би съм речовит. Но не мога да говоря другояче, Селендри. — Постоянното повтаряне на името й, натрапчиво, почти заклинание. По-интимно и въздействено от титлите. — Аз съм такъв, какъвто съм.
— И ви учудва, че заради това ви нямам доверие?
— Повече се чудя дали съществува нещо, на което се доверявате.
— Нямай вяра на никого, и никога няма да те предадат. Може да ти се противопоставят, но никога няма да те предадат — рече тя.
— Хммм. — Локи прехапа език и напрегна ум. — Но към него не изпитвате недоверие, нали, Селендри?
— По дяволите, това изобщо не ви влиза в работата, мастер Коста.
От тавана на изкачващия се нагоре сандък се чуха силни трясъци. Той потръпна тежко за последно и замря неподвижен.
— Простете ми отново — рече Локи. — Това не е шестият етаж, разбира се. Деветият?
— Деветият.
Само след миг тя щеше да се промъкне край него и да отвори вратата. Имаха още един последен миг сред съкровения мрак. Той прецени възможностите си, претегли последната си реплика стрела. Нещо рисковано, но потенциално обезпокояващо.
— Навремето имах много по-ниско мнение за него. Преди да разбера, че е достатъчно умен, че да ви обича наистина. — Още една пауза и Локи сниши гласа си до прага на слуха. — Мисля, че сте най-храбрата жена, която някога съм срещал.
Преброи ударите на сърцето си в мрака, докато Селендри отговори.
— Какво хубавичко предположение — прошепна тя и думите й бяха пропити с жлъч. Нещо изщрака и една черта от жълта светлина разцепи мрака и преряза очите му. Селендри го бутна силно с изкуствената си ръка към вратата, която се отвори към Осветения от лампи кабинет на Рекин.
Е, нека повърти думите му из своите мисли. Нека му даде сигналите, които ще му подскажат как да действа, не си беше наумил нищо определено, щеше да му е достатъчно да я държи в несигурност, просто не чак толкова склонна да забие нож в гърба му. И ако някаква малка част от него се измъчваше от угризения, че си играе с чувствата и (проклятие, тази част от него рядко се обаждаше преди!), той си напомни, че докато е Леоканто Коста, може да върши и да чувства, каквото си иска. Леоканто Коста не беше истински.
Локи излезе от изкачващия се шкаф, несигурен дали сам си вярва толкова, колкото му вярва Селендри.
3
— Мастер Коста! Тайнственият ми нов съдружник. Колко зает човек сте били!
Кабинетът на Рекин беше също така разхвърлян, както и при предишното посещение на Локи. Той доволно забеляза, че колодите му с карти са пръснати безредно на различни места върху и около писалището на Рекин. Изкачващият се шкаф се отваряше в една стенна ниша между две картини, ниша, която Локи със сигурност не бе забелязал при предишното си посещение.
Рекин се взираше през мрежестия параван, прикриващ вратата към балкона му. Беше облечен с тежък тъмночервен фрак с черни ревери. Той се почеса по брадичката с облечената си в ръкавица ръка и изгледа косо Локи.
— Всъщност ние с Жером прекарахме няколко спокойни дий — каза Локи. — Както мисля, че ви обещах.
— Не говоря само за последните няколко дни. Поразпитах за двете години, откакто си в Тал Верар.
— Както и се надявах. Просветихте ли се?
— Твърде образователно беше. Да бъдем прями. Вашият съдружник се е опитал да измъкне от Азура Галардине сведения за моята съкровищница. Преди повече от година. Знаете ли коя е тя?
Селендри бавно крачеше из стаята вляво от Локи и го наблюдаваше през дясното си рамо.
— Разбира се. Едно от високопоставените лайна в Гилдията на изобретателите. Аз казах на Жером къде да я потърси.
— А откъде знаете, че тя има пръст в разработката на моята съкровищница.
— Изумително е колко неща можеш да научиш, като черпиш из кръчмите на Изобретателите и се преструваш, че всяка чута от теб история е небивало пленителна.
— Разбирам.
— Обаче дъртата кучка не му каза нищо.
— Не би му казала в никакъв случай и явно е останала доволна — дори не ми е споменавала, че я е разпитвал. Но преди няколко вечери поставих въпроса и се оказа, че един продавач на бира от списъка на моите надеждни съгледвачи веднъж е видял да пада от небето човек, отговарящ на описанието на вашия съдружник.