Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Във вторник кутиите, които беше помолила икономът на родителите й да й изпрати, пристигнаха от Лос Анджелис. Твърде много беше пътувала, за да притежава наистина изискан гардероб, а и имаше склонността да раздава нещата си, но се нуждаеше от обувките си. А най-много се нуждаеше от голямата пластмасова кутия, в която държеше трофеите от своите пътувалия - мъниста, амулети и монети, много от тях - антики, които бе надонесла от целия свят.
Тед не й се обади от Санта Фе, ала тя и не очакваше да го стори. И все пак той й липсваше и сърцето й подскочи, когато двамата с Кени спряха до количката й в петък следобед. Кени й каза, че Спенс и Съни току-що се били върнали от Индианаполис и щели да вечерят в „Роустабаут". Тя заяви на Тед, че ще дойде със собствената си кола и не е нужно да минава да я взема. Това не му хареса, но не искаше да спорят пред Кени, затова отиде до машината за миене на топки, пъхна съвършено чистата си „Titleist Pro VI" и натисна ръчката далеч по-енергично, отколкото беше необходимо.
Докато замахваше със стика, лъчите на слънцето го обляха в златна светлина, но поне въздухът не се изпълни с птича песен. Губеше ли изобщо някога контрол? Мег се опита да си представи мрачни въртопи, бушуващи под спокойното му лустро. От време на време й се струваше, че съзира искрица на уязвимост, когато ленивата му усмивка се забавеше за частица от секундата или в очите му пробягаше сянка на умора. Ала това впечатление се стопяваше така бързо, както се появяваше, оставяйки лъскавата му повърхност все така невъзмутима.
Мег пристигна последна в „Роустабаут". Беше избрала черно-бялата минипола на „Миу Миу" от магазина за препродажба, яркожълта блуза и едни от любимите си чифтове обувки - розови ленени сандали на платформи, изящно украсени с бродерия и мъниста. Ала докато вървеше към масата, полата й привличаше повече внимание, отколкото великолепните й обувки.
Освен Тед и двамата Скипджак, около голямата дървена маса бяха насядали всички Травълъровци - Тори и Декстър, Ема и Кени, Уорън Травълър и Шелби. Съни се беше настанила от дясната страна на Тед, така че да може да обсеби цялото му внимание. Докато Мег се приближаваше, очите му се плъзнаха по миниполата й, след което се впиха многозначително в нея, което тя изтълкува като покана да седне от другата му страна. Тъй като много ясно му беше дала да разбере, че иска да крият аферата си, тя намести един стол между Тори и Шелби, точно срещу Ема.
Непринудената привързаност между Тори, Ема и Шелби я накара остро да почувства липсата на собствените си приятелки. Къде ли беше Луси сега и как ли се чувстваше? Що се отнася до другите... От седмици избягваше обажданията на Джорджи, Ейприл и Саша, тъй като не искаше никоя от преуспелите й приятелки да научи колко несигурно бе положението й, но понеже бяха свикнали тя да изчезва от хоризонта, липсата на отговор от нейна страна очевидно не ги беше разтревожила.
Хитрите членове на семейство Травълър най-безсрамно ласкаеха двамата Скипджак. Шелби задаваше най-подробни въпроси относно новата му линия продукти „Вайсрой". Тори обсипваше Съни с комплименти за лъскавата й черна коса и класическите й тоалети; Кени изтъкваше колко добре се справя с пътъра Спенс. Атмосферата беше сърдечна и непринудена до мига, в който Мег допусна грешката да нарече жената на Кени „Ема".
Един по един всички от Уайнет около масата се с мълчаха.
- Сбърках ли някъде? - попита Мег, когато всички я зяпнаха. - Тя ми каза да я наричам Ема.
Ема грабна винената си чаша и я пресуши.
- Недопустимо е - заяви Шелби Травълър, свила неодобрително устни.
Съпругът на Ема поклати глава.
- Никога. Нито дори от мен. Поне не и докато е облечена.
- Лоши маниери - добави Тори и отметна дългата си тъмна коса.
- Липса на уважение - съгласи се баща й Уорън.
Тед се облегна в стола си и я изгледа мрачно.
- Смятах, че досега би трябвало да си се научила да не обиждаш човек, когото едва познаваш.
Ема бавно отпусна глава и удари чело в масата три пъти.
Кени я потърка по гърба и се усмихна. В очите на Тед затанцуваха развеселени пламъчета.
Мег със сигурност бе чула и Съни, и Спенс да наричат съпругата на Кени просто „Ема", ала знаеше, че е безсмислено да им го напомня.
- Приемете най-дълбоките ми извинения, лейди Ема - провлачи тя. - Надявам се поне да получа последно ястие, преди да бъда обезглавена.
Ториизсумтя.
- Няма нужда от сарказъм.
Ема погледна към Мег.